Състезанието (The Competition)

8: Милуоки, Уисконсин

- Знаеш ли нещо интересно за Милуоки освен Питър Строб и надяждането с всякакви гнусотии?

Двамата с Шейн вървяхме по „Райърс Авеню" към тематичния панаир „Назад във вековете". Да, името ви навява правилните мисли. За наш късмет бяхме уцелили панаир, по време на който имаше надяждане със сирене. Ами ако някой отбор заседнеше тук по време на криза на надяждания? Можеха да си седят в Милуоки със седмици и пак да не попаднат на подобно състезание. Чувствах се голяма късметлийка.

- Не много. Ако ти се ходи на мач, в интернет пишеше, че „Милуоки Бъкс" ще играят утре следобед. – след перченето ми с факти той очакваше винаги да кажа нещо увлекателно по всяка тема.

- „Милуоки Бъкс"?

- Забрави. – въздъхнах. – Съмнявам се, че дори можеш да напишеш правилно Милуоки.

Състезанието бе започнало едва преди десет дни, а вече бях сериозно раздразнена от развоя на събитията. Защо, по дяволите, му беше да ме целува, ако знаеше, че нещата ще станат неловки? Можеше просто да ме бутне от скапания мост. В началото всичко беше наред. След това постепенно започнах да се чувствам неловко. Мълчанията ставаха все по-неловки, а разговорите – кратки и сухи. Не бяхме пели от дни. В клиповете играехме усмихнати и весели, а иначе едва се поглеждахме. Шейн отказваше да говори с мен. И стигнахме до етапа, където просто се заяждахме и ми доставяше садистично удоволствие да ръся саркастични коментари на всяка негова дума. Повече от обикновено. Освен това се върнахме на „Скайлър". От онази вечер в Ню Йорк, когато бях пияна, не ми бе казвал дори „принцесо" и се чувствах странно отчуждена от него.

- Говорила ли си с майка си скоро?

- Снощи, обадих ѝ се от хотела. – Кацнахме в Уисконсин към девет и половина предната вечер и си наехме стая в хотел. С две легла. И по-важното, отделно от Алексис и Иън.

- Аха.

Тишина.

- А ти говорил ли си с Камил? – попитах ехидно.

Удар. Блейк:Милър – 1:0. Откакто започнахме да не се разбираме, Шейн не обичаше да говори за Камил. Може би се чувстваше виновен, че целуна друго момиче? Ха. Твърде късно.

- Не. – сопна се той. – Но от есемесите, които си разменяхме снощи, изглеждаше, че тя няма нищо против този метод на общуване.