Състезанието (The Competition)

39: Анаполис, Мериленд

- Не мога да повярвам, че наистина ще трябва да направим това. – оплаках се аз за може би двадесети път през последните два дни.

След ден на висене по летищата и път, най-накрая седяхме в таксито на път за Анаполис, където ни очакваше едно от предизвикателствата, което ме ужасяваше най-много още от Старта.

- Какво е толкова страшното в малко стриптийз, ако наистина се замислиш по въпроса? – Шейн се засмя. – А ако наистина имаш такъв проблем, удари няколко чашки преди това. Намирам, че влияе много отпускащо и благоприятно на свития ти характер.

Завъртях очи.

- Това, че ти нямаш морални норми, не е мой проблем. Но наистина ли нямаш нищо против да се съблечеш и да танцуваш пред сума непознати?

- Съмнявам се да сме първите, които спират в Мериленд. – отбеляза той. – А и повечето хора наистина не отдават чак такова значение на подобни неща.

Предпочетох да си замълча, потропвайки нервно с крак. Може би алкохолът не беше толкова лоша идея, защото не си представях дори най-разкрепостената част от мен да изпълни стриптийз пред група хора на трезва глава. Но имаше и други неща, които ме притесняваха в момента.

- Шейн. – понижих глас, защото човек никога не знаеше дали жителите на даден щат нямаше да се окажат върли почитатели на представящия ги отбор. Нищо че таксиметровият шофьор не даваше вид да се интересува от нас, въпреки огромните табелки на дрехите ни. – Разгледах класациите в самолета. Мисля, че наистина е време да измислим план относно нюйоркчаните. Дори за Алексис и Иън.

- Положението още ли е същото?

- Да. На този етап повечето отбори го дават на автопилот, според мен никой не си въобразява, че може да се изкачи до първите места. Но Райли и Дилън още са първи, а Калифорния още ни дишат във врата.

- А ние бяхме твърде заети да се караме всеки път когато имахме шанс да направим нещо. – въздъхна Шейн.

Спомних си Хавай и как тогава имахме перфектната възможност да саботираме Райли и Дилън. Но и двамата изгубихме фокус заради личните си драми. И прозорецът ни за действие се беше затворил.

- Да. Но вече нямаме причина да се караме. Така че нека измислим нещо.

- Но как? Ще се засечем ли изобщо с тях?