Както и предишните няколко нощи, тази мина мъчително бавно. Нощувахме, по традиция, в скъп хотел в широкия център на Трентън, тъй като Асоциацията плащаше всичко, но за моя изненада Шейн поиска две стаи. След като взехме ключовете си не си говорихме много, той ми пожела приятна вечер и се заключи в стаята си. Аз останах там, вцепенена и премигваща на пресекулки, опитваща се да осмисля случващото се. След това влязох в своята стая, хвърлих се на леглото и, шокиращо, заспах почти веднага.
В резултат обаче се бях събудила посред нощ и ометох всичко в мини хладилника, за да избягам от мислите си. За пръв път по време на Състезанието спяхме в различни стаи. И то по негово желание. Дали беше защото го бях отблъснала? Но колкото и да ми се искаше просто да се поддам на желанието да съм с него, чувствах, че не е правилно, нямаше да мога да живея със сянката на съмнението, че не съм достатъчна да запълня празнината в него, че не съм това, от което се нуждае.
Но не можех да отрека, че ми липсваше. Нарочно лежах по средата на леглото, за да не се взирам в празната половина, и вместо това бях забила очи в тавана и си припявах Sad song от време на време в опит да потисна сълзите.
Заедно с изгрева на слънцето реших да прекратя самосъжалението си, оправих оскъдния си багаж, приведох се в ред и резервирах две места за полета ни до Оклахома за ранния следобед. След това беше време да събудя Шейн.
Отидох до вратата му и колебанието ме обзе. Ако ме изхвърлеше, достойнството ми нямаше да го понесе, а с това студено отношение, можех да очаквам всичко.
- Шейн? – почуках плахо на вратата. – Шейн, аз съм.
Отначало последва мълчание, после чух тихите му стъпки към вратата. Той отключи и бавно отвори вратата. Сърцето ми се сви, както винаги, когато красотата му ме сварваше неподготвена. Носеше размъкнатото спортно долнище, с което обикновено спеше, а на всичкото отгоре беше и без блуза. Обзалагам се, че тялото му още беше топло от съня и едва се сдържах да не плъзна пръсти по кожата му. Не беше честно да е толкова прекрасен, когато не можех да го докосна.
- Здравей. – той вдигна вежди в очакване да кажа нещо и да спра да го зяпам като глупачка.
- Да. Добро утро.
- Не е ли прекалено рано, за да ставаме?
YOU ARE READING
Състезанието (The Competition)
Teen FictionЖивотът на Скайлър Блейк се променя завинаги, когато е избрана да участва в Състезанието - тийн риалити, което носи на победителите голяма парична награда. Тя и съотборникът й Шейн трябва да обиколят всички щати и да изпълнят петдесет предизвикателс...
