Състезанието (The Competition)

19: Спрингфийлд, Илинойс

- Знаеш ли, че Ейбрахам Линкълн е живял в Спрингфийлд седемнайсет години?

Шейн се засмя.

- Аз мислех, че столицата на Илинойс е Чикаго. – отвърна той.

Изгледах го с престорена изненада.

- Ще можеш ли да се справиш? С парапланера имам предвид.

- Теоретично. Трябва. Не знам. Още имам кошмари с онзи мост в Северна Каролина. – спомних си колко дълго висяхме на ръба на моста заради мен и страха ми от височини.

- Може само аз да скоча. Ще направим клипа точно преди да тръгнем, но всъщност само аз ще го направя.

Беше много мило, че го предлага, но Състезанието не работеше така.

- Искат видео в момента на скачането. Докато сме във въздуха. Трудно ще измамим с това.

Двамата отидохме в летателната база и инструкторът проведе урока си по безопасност.

- Предпочитате да летите с инструктори, или заедно? – попита той. – Държа да кажа, че ако това е първият ви скок с парапланер, е по-безопасно за вас да сте с професионалисти.

С Шейн се спогледахме. Колкото и да му вярвах, не беше вещ в управлението на това чудо, а не исках да свършим като изкривено хартиено самолетче. Но за да направим клипа, трябваше да сме заедно.

- Заедно. – обявих, посочвайки табелките с имената ни и баджовете на Асоциацията.

Инструкторът ни се усмихна и кимна одобрително.

- Нашият отбор е на едно от последните места, така че вие сте фаворитите ми след нюйоркчаните. – каза той. – Добре тогава. Само внимавайте да не се разбиете.

Засмях се нервно и седнах на земята.

- Пак ли стигнахме до това? Имам дежа вю от онзи мост. – усмихна се той.

- Страх ме е от височини. – казах, въпреки че вече беше наясно.

- Е, и? Както и повечето хора на Земята. – Шейн ме тупна закачливо.

- ...но ако искаме да спечелим, трябва да скочим. – продължих. Това бяха думите му на моста. А след това заговорихме за нещата, от които ни е страх, което доведе до онази целувка.

- Имам клаустрофобия. – изръси Шейн след малко.

Зяпнах.