22: Хонолулу, Хавай, част 2

724 73 5
                                    

Когато отворих очи, първото нещо, което видях, беше Шейн, който тъкмо се преобличаше. Не помръднах и го наблюдавах, докато сваляше тениската си и слагаше друга, в същия тъмносив цвят. Като се замисля носеше твърде много това скучно тъмносиво, за да му стои толкова дразнещо добре. След това отиде до огледалото и разроши косата си. Погледна се, отиде до раницата си, извади малко шишенце с гел, изстиска малко от него и отново прокара пръсти през кичурите, най-накрая постигайки обичайния безпорядък.

- Знаех си, че използваш гел. – промърморих, протягайки се. В стаята беше сумрачно, единствената светлина идваше от една от нощните лампи.

Шейн се обърна и ме изгледа весело.

- Мога да те съдя за воайорство, нали знаеш?

- Ха-ха. Реших, че след като ти си ме наблюдавал, мога да ти го върна. А и за момчетата не е нищо особено да се разхождат наоколо без тениска. Не като да видиш момиче по сутиен.

- Ще се преобличаш ли? – попита той, правейки се,че не ме е чул.

Станах.

- Естествено. Трябва да направим добро впечатление.

Шейн се просна по корем на леглото и демонстративно зарови глава във възглавниците, за да ми стане ясно, че не гледа. Подсмихнах се и се разрових из раницата си. Не беше лесно да си стилен, когато имаш всичко на всичко няколко тениски, чифт дънки и два чифта къси панталони, но давах най-доброто от себе си. Избрах сива тениска и черни дънки, за да съм в тон с Шейн, и също застанах пред огледалото. След като миех косата си изключително рядко през последния месец, сухият шампоан беше станал новият ми най-добър приятел. Но по-рано през деня си бях подарила дълга гореща вана и сега косата ми беше бухнала, мека и в пълния си блясък. Нямах обаче никакви козметични продукти, така че ми оставаше само да я среша и да се надявам на най-доброто.

- Планът ни беше да забавим Райли и Дилън, ако успеем да ги настигнем тук. – напомних му.

- Знам. – Шейн въздъхна. – Според Джулия те са се регистрирали вчера, следователно ако не успеем, ще тръгнат ден преди нас и все още ще водят.

- Това не е най-малкият ни проблем. Алексис и Иън ни изравниха.

Съотборникът ми ме погледна мрачно.

- Да. Не знам как. А за останалите отбори.. искрено се надявам Хонолулу да не е двадесет и втората им спирка.

Състезанието (The Competition)Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin