Състезанието (The Competition)

22: Хонолулу, Хавай, част 1

Изпълнихме двадесет и едно предизвикателства. Двадесет и един щата, двадесет и едно пътувания със самолет, двадесет и едно приключения. Но нищо не можеше да се сравни с Хавай.

Още с пристигането ни в Хонолулу напълно игнорирах Шейн и се концентрирах върху правенето на снимки и клипове за Асоциацията, купуване на сувенири и разглеждане на забележителности. Трябваше да открием курорта, посочен от Кимбърли, но една малка разходка из този рай на земята нямаше да навреди.

- Знаеш ли, изглеждаш като турист пенсионер. – подметна Шейн, на който му беше писнало да върви след мен.

- Млъкни и се опитай да се насладиш на факта, че си в Хавай.

- Принцесо, не сме тук на почивка.

- Технически сме.

- Да. Като участници в Състезанието. За три дни. И тези три дни започват с регистрирането ни в хотела, така че колкото повече се бавим, толкова по-голям е шансът Алексис и Иън да ни настигнат.

- Твърде късно тогава, предполагам. – чу се момичешки глас.

И двамата застинахме. Обърнахме се и видяхме Алексис и Иън, бодри и весели, с раниците на гръб. Скришом погледнах към Шейн - лицето му беше станало хладно и безизразно, а погледът му беше леден.

- Лекси! – лепнах си усмивка и изтичах да я прегърна. Въпреки че отношенията ни се изостриха заради надпреварата, тя се беше запознала с мен в Сиатъл въпреки Иън и нямаше да позволя Състезанието да ни настрои една срещу друга.

Алексис ме гушна и за моя изненада ми се усмихна щастливо.

- Е, явно ще бъдем заедно в Хавай. – каза тя.

- Да.. явно. – Физиономията на Иън беше помръкнала и с Шейн се гледаха лошо. Знаех, че двамата не хранят симпатии един към друг, но и на тях нямаше да позволя да повлияят на разбирателството ми с Алексис.

Върнах се при него, все още усмихвайки се на калифорнийците, и го ощипах по ръката. Силно. Шейн ме изгледа възмутено, но аз не му обърнах внимание и поех едната от чантите на Лекси.

- Е, как върви Състезанието за вас? – попитах я когато се отдалечихме достатъчно от момчетата.

Тя въздъхна.

- Добре. Иън тотално ме обърква. През повечето време е студен и намръщен, после изведнъж става мил и забавен, а когато си помисля, че се сближаваме, се отдръпва. Да не споменаваме колко е трудно да съм постоянно с него, когато е толкова абсурдно привлекателен. – Лекси почервеня и скри лице в шепите си. После тръсна глава и се ухили щастливо. – Както и да е. Как е при теб? Извинявай, че бръщолевя, но имам нужна от малко момичешки разговор.