Състезанието (The Competition)

17: Франкфорт, Кентъки

Беше девет вечерта когато пристигнахме в главния град на Кентъки. Под прикритието на спускащата се нощ двамата с Шейн се придвижвахме спокойно из улиците на града, избягвайки пренаселените места, за да не ни се налага да разговаряме с хора. Досега няколко пъти ни се беше случвало местни жители да ни заговарят, разпитвайки за предизвикателствата ни и група запалянковци от Лас Вегас дори предложиха да ни помогнат да измамим в казиното, което бяхме избрали.

През изминалите близо две седмици навлязохме в същинската част на Състезанието. Играхме хазарт, участвахме нелегално в маратон и в организирана конна езда, откраднахме игуана от зоопарк, разрушихме хотелска стая и почти успешно обрахме банка и бижутериен магазин: в последствие се наложи да се измъкваме от властите с картите на Асоциацията, което ни лиши от няколко хиляди долара.

Колко до взаимоотношенията ми с Шейн, и двамата предпочитахме да се концентрираме върху Състезанието и да се върнем към добронамереното си заяждане – позната и безопасна територия, където се чувствахме сигурни и стабилни. Аз поддържах връзка с родителите си и със Зоуи, като веднъж дори получих обаждане от брат ми Кейлъб, който за моя изненада искаше да ми пожелае късмет. Единственият човек, с когото Шейн разговаряше, беше Камил, което ме навеждаше на мисълта, че може би не е в добри отношения с родителите си. Но реших да не задълбавам в темата, защото той лесно ставаше потаен и раздразнителен, когато станеше дума за тях.

Класацията оставаше същата – Райли Монтгомъри и Дилън Брайс от Ню Йорк оставаха първи, следвахме ние и на трето място се нареждаха Алексис и Иън, които все още ни дишаха във врата. Тукашният отбор, Райли Бишъп и Джош Хамилтън, беше напреднал значително, изкачвайки се до четвъртото място, следван от Бони Анджелис и Мат Еванс от Вирджиния. Според мама, която ме уведомяваше за движението и маршрута на останалите участници, Иън и Лекси винаги се движеха един щат след нас и на това се дължеше преднината ни. А ако успеехме да забързаме темпото, щяхме да се засечем с нюйоркчаните на старовремския парад в Кънектикът, където планът ни беше някак да ги забавим. Дотогава ни оставаше само да поддържаме сегашния ритъм и да не позволяваме на отбор Калифорния да ни измести от второто място.

- Сигурен ли си, че изпращаш всички записи на Асоциацията? – попитах сигурно за стотен път.