Състезанието (The Competition)

9: Сакраменто, Калифорния

Полетът в четири следобед от Милуоки претърпя няколко турбуленции и като добавим прикачването, пристигнахме в Сакраменто в десет и половина. След като поспорихме дали е необходимо да наемем транспорт до крайбрежието, Шейн се обади на Ким Родън, за да уточни подробностите. Оказа се, че можем да ползваме брега на река Сакраменто за нощното си къпане. Като изключим факта, че реката беше плавателна, дълбока и къпането в нея – напълно забранено.

- Асоциацията не би го направила лесно. – въздъхнах.

- Нямаше да имаме тези, – Шейн докосна баджа си – ако не се налагаше да нарушаваме закона, нали?

Погледът ми попадна на облеклото му и забелязах, че отново носи яке.

- Знаеш ли, не е честно ти да си винаги с яке, а аз да се разхождам с тази табела на гърба.

Шейн се ухили.

- Преживей го, принцесо.

- И къде изчезваш винаги когато кацнем в някой град? Все ме оставяш да се оправям сама на летището.

Питах го за втори път и както преди, той избегна въпроса.

- Имаш ли идея какво да правим? – попита вместо да отговори.

Всъщност нямах. Двамата се разхождахме безцелно по крайбрежната улица, а аз гледах притеснено реката. Беше сравнително бърза, вероятно с обработено дъно и еднакво дълбока навсякъде. Трябваше да намерим нещо като вир или застояло място, иначе щяха да открият телата ни бог знае къде.

- Ето там! – посочих място, където част от реката се отклоняваше към градската канализация. Приличаше на малко езерце, въпреки че не ми се мислеше колко мръсна е водата.

- Принцеса Скайлър е склонна да се къпе в канала? – Шейн вдигна вежди.

- Млъкни!

Двамата тръгнахме към езерцето и когато приближихме видях, че има хора във водата. Снижихме се и се скрихме зад едно дърво, откъдето можехме да наблюдаваме.

- Кои са тези и какво, за бога, правят в реката? – ядоса се Шейн.

Подсмихнах се.

- Не е ли очевидно?

Къпещите се бяха момче и момиче, чиито дрехи бяха хвърлени на брега. Двамата се целуваха плътно долепени един до друг като по филмите.