Състезанието (The Competition)

36: Грийн Ривър, Уайоминг, част 1

- Имам чувството, че идеите на Асоциацията започват да се изчерпват. – отбелязах, докато с Шейн излизахме от супермаркета. – Можеха да измислят нещо много по-интересно за Уайоминг от ходене на кино.

- От друга страна, какво интересно има да предложи Уайоминг в замяна? Огледай се, едва има хора по улиците. А този град дори не е от най-малките.

Имайки предвид, че Уайоминг е най-слабо населеният щат в Америка и не много градове имат летища, трябваше да кацнем в столицата Шейен и да пътуваме с кола до спирката ни, градчето Грийн Ривър, население приблизително 11 000 души.

- Не се надувай, сиатълско момче. – подкачих го, взимайки си шепа от пакетчето му с чипс.

- Знаеш ли, това щеше да е по-забавно, ако и ти не беше от Сиатъл. И ако не се тъпчеше с чипс и сникърс.

- Я ни виж. Заяждаме се, докато аз ям сникърс. Звучи ли ти познато?

- Ех, Тексас. – усмихна се Шейн. – Първите дни на Състезанието ми изглеждат толкова далечни. С теб едва се познавахме.

- Технически се познаваме от детската градина.

В ума ми преминаха редица спомени от годините, в които с Шейн бяхме просто познати. Колко си падах по него и същевременно никога не предприемах нищо, за да го опозная, как ми се струваше едновременно толкова близък и толкова далечен. Известното момче с китарата, гаджето на Камил Карлайл.

Ами ако в това се превърнехме след финала на Състезанието? Той да се събере с Камил, аз да се върна към нормалното си ежедневие, в което съм късметлийка, ако той ме поздрави в коридора. Самата мисъл ме ужасяваше, както и фактът, че часовникът тиктакаше.

- Някога замисляла ли си се какво ще стане, ако не се върнем навреме?

- В какъв смисъл да не се върнем навреме? Септември е толкова далече. – В моята глава да не се върнем дотогава дори не беше вариант. – Въпросът не е дали ще успеем да се върнем преди септември, въпросът е дали ще изпреварим всички останали. Ние сме сред първите места, Шейн, с това темпо ще сме в Сиатъл в началото на август.

- Да, аз просто.. забрави.

Погледнах го, но той беше забил поглед в пътя, избягвайки моя. Нима есента му изглеждаше толкова скоро, че се притесняваше дали ще успеем? А може би есента действително наближаваше, но аз не исках да го повярвам.