7: Езеро Мичиган, Мичиган, част 1

664 69 10
                                    


Бях бясна на Шейн. Събудих се изпаднала в параноя, че няма да успеем да се върнем първи, въпреки че вече със сигурност имахме по няколко хиляди сигурни долара. Настроението ми се влоши още повече от няколко фактора.

Първо, събудих се по обяд, защото съотборникът ми не беше благоволил да ме събуди по-рано. Второ, заради него в момента летяхме към Мичиган с няколко часа закъснение. Трето, по същата причина щяхме да пристигнем на езерото около седем вечерта. Денят ни беше почти загубен, а Състезанието изискваше от нас да лагеруваме край езерото два пълни дни.

Причина номер четири бяха скъпите ни приятели от Калифорния, които в момента седяха в задната част на салона, за да лагеруват заедно с нас. Днес излетели от Аляска за Чикаго, от където хванали самолета за Мичиган. С нашият невероятен късмет нямаше директни полети Ню Йорк – Мичиган, затова трябваше да летим за Чикаго и оттам да се прикачим на друг самолет. А Чикаго дори не ни беше по път! На всичкото отгоре, на летището за пореден път се засякохме с калифорнийците.

Причина номер пет беше Иън Самърс, който не спря да се дразни и с трима ни, най-вече с Шейн, и постоянната размяна на саркастични коментари, от които ми идеше да ги зашлевя и двамата.

Причина номер шест – получих съобщение от мобилния си оператор, известяващо ме, че сметката ми е над сто долара - драгоценният ми мобилен интернет е бил пуснат през цялата седмица, и роумингът бе до небесата. Разговорите през няколко щата с мама не бе помогнал особено на сметката ми. Причина номер седем беше собствената ми параноя относно финиширането ни.

Като по чудо за пръв път през прозореца си виждах облаците под нас, а не само тъмнина и светкавици. От час и половина зяпах през люка без да отразявам Шейн, а и той нямаше какво да ми каже.

Но се опита, което оценявам, въпреки че бях настръхнала от яд и копнеех да си го изкарам на някой.

- Хайде, какво ти е. Откакто те заварих будна в хотелската стая, се държиш като настъпан по опашката пудел.

- Пудел, така ли?

Исках да викам, да бягам, да вървя, да скачам, да се движа, всичко, което не включваше седене в този самолет.

- На мен ли си ядосана?

- Ако ще те успокои, не само.

- Защото не те събудих?

Състезанието (The Competition)Onde histórias criam vida. Descubra agora