Състезанието (The Competition)

22: Хонолулу, Хавай, част 3

Почивката в Хавай официално беше провалена.

Откакто се върнах в хотела, с Шейн не си бяхме казали и дума. Той избягваше да е в едно и също помещение с мен, а когато се наложеше, си слагаше слушалките и всячески се опитваше да ме игнорира. Изглеждаше сякаш се измъчва за нещо и изпитвах садистично удоволствие да знам, че не е добре. Колкото до мен, бях ходеща бомба със закъснител – в ужасно настроение и готова да се нахвърля върху всеки, който посмееше да ме ядоса.

Сега всички бяхме в трапезарията за обяд, а атмосферата беше дори още по-неловка от снощи. Наш и Нина сияеха – не ми се мислеше какво бяха правили цяла сутрин, Холи и Рос бяха потиснати и мълчаливи, Алексис и Иън някак бяха успели да се скарат, дори Райли и Джош се бяха умълчали. Нюйоркчаните изглеждаха бодри и весели, но виждайки състоянието на останалите, решиха да се хранят в тишина и да не завързват разговори. А аз и Шейн.. ние бяхме най-зле.

Помолих Лекси да си сменим местата, което беше добре дошло и за нея, след като никоя от нас не искаше да е прекомерно близо до съотборника си. Сега седях до Иън, от другата страна на масата, а ситуацията беше дори още по-лоша. Докато седях до Шейн, можех да го игнорирам, но сега като беше отсреща, погледът ми непрекъснато се връщаше върху него. А когато се случеше да ме погледне, бързах да сведа глава и да се концентрирам върху салфетката.

С Лекси не си сменихме обяда, затова пред мен се мъдреха нейните фетучини карбонара. Прекарах известно време да ги разбърквам и да ги побутвам с вилицата, докато не забелязах със задоволство, че Шейн ме гледа намръщено. Колкото и да беше детинско, да го дразня ми доставяше учудваща наслада, и известно време продължих да си играя с пастата.

- Ще се храниш ли изобщо? – сопна се той накрая, рязко пускайки приборите в чинията си. Всички отбори погледнаха към нас, учудени от шума.

Наклоних глава и го изгледах кротко. Той вдиша и издиша, след което ме погледна с онова странно овладяно изражение и повтори по-тихо:

- Скайлър, моля те, храни се.

Изсумтях и излапах набързо вече изстиналите фетучини. Когато Шейн демонстративно стана и излезе от трапезарията, аз го последвах под зоркия поглед на останалите.

- Трябва да поговорим. – казах щом го настигнах в коридора на първия етаж, стараейки се да премахна всяка емоция от гласа си.