Като го отворих видях, че е анонимно. Вътре пишеше:
-Здравей, Алекс! Аз съм брат ти. Знам, че звучи странно, но да - ти имаш брат. Съжалявам ако досега не си го знаела и разбираш от това писмо. Разучих някои неща и разбрах само, че си от България. Като или ако, въобще, решиш да го прочетеш ми го препрати. Ще се радвам да се запознаем.
Бях шокирана. Не знаех какво да правя. Сетих се, че трябва да звънна на мама. Не можех просто сега. Усетих как няколко сълзи се спускат по лицето ми. Дали това беше истина? Най-вероятно някой просто се бъзикаше с мен. Нямах си и над представа. Отидох в банята, за да си напръскам лицето с вода.
След 10/15 минути тръгнах да взема лаптопа си, но тъкмо го чух как звъни. Беше мама. Какво съвпадение!
-Здравей скъпа! Как си?. поздрави ме тя.
-Добрее. - излъгах аз. Истината беше, че просто не знаех какво друго можех да кажа. След това попитах директно за родословното ни дърво.
-Аз... да, но трябва да ти каза нещо.-отвърна ми тя.- Ти, ти...-гледах я и се досещах какво ще каже,а тя не знаеше как точно - Ти си осиновена!
-Какво?!? - останах без думи. От една страна се надявах писмото да беше лъжа. Просто не знаех какво да кажа. Дали въобще трябваше да кажа? Бях поразена.- Как така ?
-Ами ти беше на няколко месеца, когато те осиновихме. - обясни ми мама.- Бяхме на меден месец с баща ти в Америка. Искахме да си осиновим дете. В една болница ни казаха, че могат да ни помогнат и така... - допълни се мама със сълзи в очите. - Добре ли си ?
-Да. - излъгах я аз. Не бях добре. Изобщо не бях.
