Глава 49

187 20 6
                                    

Наш ме чакаше пред една закусвалня. Вървях натам и се замислих дали онази, защото съм сигурна, че е момиче не е говорила за Нина, не за Ана.
-Хей, къде си се замислила? - щракна с пръсти пред лицето ми Наш.
-Какво, а нищо, зарежи, за училище. - мога да стана актриса, бре .
-Къде изчезна днес? - попита  и ме прегърна.
-Дълга история е ...
-Имам време. - засмя се той.
Влязохме вътре и седнахме на една от масите, а след това си поръчахме шейкове.
-Та, отидох с Нина до тоалетната и там някой нарочно беше направим нещо като бомбичка с прокиснало ПЛОДОВО мляко. - изстреляха наведнъж, а Наш ме гледаше като гръмнат.
-Е, това е гааадно .- каза той и се почеса по врата.
-Не думай!  - казах и въздъхнах. 
  Шейковете пристигнаха и ние започнахме да пием от тях.
-Искаш ли да гледаме филм в нас? - попита Наш, оставяйки чашата си.
-Днес ли? - ами ако направят още нещо на Нина.
-Не, утре. Разбира се, че днес. - каза Наш и сложи ръката си върху моята.
-Не знам дали ще мога.
-Заета ли си?
-Е, не. Просто мислех да излизам с еднорога си! - засмях се.
-Значи ще ме игнорираш заради него!?!Добре!
-Нали знаеш, че се шегувах. -Но той наистина ли го прие буквално?!?
-А ти нали знаеш, че дори и да ходиш с еднорога си навън аз ще съм с вас, защото му нямам доверие! - засмя се синиокият.
-Лол. Но наистина, трябва  да видя домашни и подобни. - обясних му
-Нищо. Ще гледаме филм и после, ако искаш ще ти помогна! Не забравяй, че съм по-голям все пак. - намигна ми и се  засмя широко.
-Не забравяй, че с брат ми живеете в 1 къща. - върнах му - А и си си шматка, моята шматка! -надигнах се от удобното диванче и го целунах.
***
Седях си в нас и си допреглеждах уроците, когато телефонът ми изписка.
-Зайче, домашното ни кино  готово, ела когато си готова и ти!😚😚💜💜 - Н.
-След 10 минути съм там! 😊😊💙💙 -отговорих му и хвърлих по 1 поглед и на последния учебник, за да проверя за домашни.
Не, нямах, а и бях научила  вече. Станах от леглото и пуснах косата си от кока, на който беше до сега, а след това я сресах. Облякох си дънките, понеже бях с долнището от пижамата си. Взех си нещата и излязох.
Почуках и зачаках някой да се появи. След не повече и от минута Наш ми отвори вратата.
-Скъпа! - каза и ме придърпа, за да ме прегърне, а аз го целунах.
-Влюбени гълъбчета! - възкликна Камерън и започна да се смее.
Стана ми неловко.
-Алекс! - дойде и ме прегърна.
-Заедно ли ще гледаме филма? -попитах.
-Абсурд! - изпуфтя Наш, а Камерън се направи на засегнат от това.
-Аз ще излизам с приятели, а вие...вие...Абе просто внимавайте, НАШ! - каза и погледна остро към него, който ме беше прегърнал вече  през кръста.
-Споко! - отвърна му Наш.
Камерън ме прегърне отново, хвърли още 1 особен поглед на Наш и излезе.
-Ще гледаме ли филм!?! - подкани ме Наш и аз кимнах с усмивка.
Седнахме на дивана. Наш беше направил 2 огромни купи с пуканки  и б приготвил още няколко неща. Пусна филма. Оказа се ,, Анабел". Засмях се, а той ме погледна въпросително.
-Какво?
-Нищо, просто ми стана смешно.
-Защо? Да не те е страх? - Засмя  се и ме гушна силно.
-Не. Гледала съм го минимум два пъти. Гледай ти да не се уплашиш. - засмях се на свой ред и се облегнах на рамото му.
Филмът започна. Нападнахме пуканките и шоколада. Въпреки че го бях гледала пак ми беше интересен. Какво да се прави! 
Изведнъж нещо ме хвана за кръста и аз буквално подскочих.
-Наш! - изписках, а той започна да се смее.
-Нали не те беше страх, зайче!?!
- Не ме  е.
-Сигурна?
-Обедена.
-Добре. - каза и ме целуна.
Отвърнах на целувката.
2 часа по-късно филмът свърши и се чудехме какво да правим. Качихме се в стаята му и легнахме на леглото. Той подмисти завивката, придърпа ме близо до себе си, прегърна ме и ни зави. Аз се сгуших в него и неусетно съм заспала.

-Влюбени гълъбчета! - провикна се някой - Ставайте, ще закъснение! - отворих леко очи и видях надвесилият се над нас Хейс - Явно след вчера не ви се става! - засмя  се, а Наш понечи да хвърли възглавница  по него.
-Разкарай се! - прохленчи момчето, лежащо до меен.
Хейс стана и напусна стаята. Наш протегна ръка и взе телефона, намиращ се на шкафчето до него.
-Мамка му! - изпсува той като видя колко е часът - 8 и 43 е. - и двамата се зяпнахме, след което бързо станахме от леглото.
-Аз отивам до нас. - казах, целунах го бързо и побягнах към нас.
Измих се бързо, измих си и зъбите, сресах косата си, облякох се, взех си раницата и нещата, и тръгнах към къщата им.
10 минути по-късно вече бяхме в училище.
-Какво имаш първи час? - попитаме Наш, докато изкачвахме стълбите.
- Математика. Ами ти? - попитах.
- История. Нищо няма да ни кажат. - засмя се и ме целуна - Съжалявам, че закъсня!
- О, Наш Гриър ми се извини! О, ШЕГУВАМ СЕ! - засмях се и го целунах.
Той ме придърпа по-близо и задълбочи целувката
Когато въздухът ни свърши се отдалечихме и всеки тръгна към мястото на часа  си.
-Извинете, че закъсня! Може ли да остана в час? - попитах  и зачаках отговор.
-Сядайде, госпожице Мендес! - каза учителката и се усмихна.
Тя беше от тези учители - Не се кара, не обича да вика, понякога наричаше по фамилии, като се има впредвид, че почти всеки учител в това училище те наричаше по фамилия, но отвреме  на време ни наричаше само по първото ни име .
А, дали не трябва  да си сменя фамилията сега? Нали Камерън ми е брат?!? Но може би не. Странно е.
Звънецът би и заедно с Нина и Криси излязохме в коридора. Заговорихме се за вчера и тези усойнички веднага започнаха да ме  базикат точно като Хейс.
-Хаха, забавно! - намекнах  им -Нищо не сме правили, гледахме филм и това е.-усмихнах им се и отворих шкафчето си.
-Обедена ли си? - попита Криси и си лепна онази мазна усмивка на лицето.
-Обедена съм! - казах им сигурна.

От Автора:
Хаааай! Надявам се главата да Ви е харесала! Съжолявам ако има грешки! Благодаря Ви за подкрепата! Обичам Ви! 💜💜 ^.^

Just Stop, NahhDonde viven las historias. Descúbrelo ahora