Глава 23

334 23 1
                                    

Този път не писах на Наш.

-Вече трябва да кажем на Кам. Не мога да го лъжа за това. По-добре да разбере от нас, не от някой друг. - размишлявах си наум, когато Кам ме разсея:

-Е, кое е момчето?

-Момчето? - стреснах се .

 -Да, МОМЧЕТО. - усмихна се подло. Усетих как се изчервявам.

-Ам... един приятел. - реагирах наистина тъпо...

-Добре. - стисна устни Кам и престана да разпитва.

  Стигнахме. С Кам слязохме и свалихме багажът.

-Да вечеряме заедно?

-Звучи чудесно! - казах и го прегърнах.

Влязох в нас и се качих в стаята на Криси.

-Крисии!  - извиках. Тя подскочи от леглото и ме прегърна силно. Говорихме си доста дълго. - Ще вечеряме в Кам. - добавих накрая.

Отидох в стаята си и оправих багажа си. Писах на Наш и излязох.

 /Гледната точка на Наш /

Нещо изгрома долу и слязох да проверя.

-Хей, братле! - извика Кам.

-О, ти се върна. - засмях се.

-Чакай той се е върнал? Значи и Алекс е тук. Супееер! -  в главата ми беше и е само тя.

-Ще вечеряме с Криси и Алекс. - добави Кам като си оставяше багажа.

-Да приготвя нещо? -  попитах.

-Не. Аз ще готвя! - почнах да се смея като луд. - Много смешно. - нацупи се Камерън и се качи горе.

Аз също се качих. Взех телефона и тъкмо да пиша на Алекс, когато тя ми писа. Отговорих и и се разрових в гардероба. Обух си сини скъсани дънки и сива тениска.

Отидох на мястото и я изчаках. Не бяха минали няколко минути и тя се появи.

-Алекс! - извиках и тя се обърна. Видя ме и се затича. Дойде и ме прегърна силно, а аз я целунах. - Липсваше ми. - прекъснах целувката по едно време.

-И ти на мен. - каза и ме прегърна по-силно.

Разказа ми какво е станало там и после продължихме да си говорим за други неща.

-Наш, да кажем на Кам? - попита, все още чудейки се.

-Както искаш.

-Ще го приеме нали? - стресна се тя.

-Да. Споко, готин тип е. - засмя се Наш.

Just Stop, NahhDonde viven las historias. Descúbrelo ahora