Камерън мой брат? Това не беше истина. Не го познавах добре. да беше готин но ... не знам. Не си представям че сме роднини. Та ние дори не си приличаме толкова.
Таксито стигна пред нас. Платих му и слязох. Влязох у дома. Вързах се на кок и се качих горе. Егати идиотката съм- той се опитва да ми помогне да ме утеши, а аз избягах. Както и да е. Бях напълно съкрушена.
/Гледната точка на Камерън/
-Голям идиот си, Камерън. Изплаши я. - мислех си.
Не знаех, че точно Алекс ми е сестра. Не предполагах дори. Не ми се мисли. Трябва да я намеря. Кой знае какво си мисли сега.
-Идиот. - ударих се по челото. -Идиот.
Взех такси и се прибрах.-Много ясно, че и тя си е в тях, гений. - помислих си .
-Какво е станало? - попита ме Наш.
-Дълга история е. - казах му. -Знаеш ли дали Криси и Алекс имат някакъв резервен ключ за тях?
-Не, но ще питам Хейс, с Криси си казват всичко. - каза Наш.
Разбрах къде е и отидох при Алекс. Позвънях на вратата. Отвътре се чу едно леко :
-Кой е?
-Аз съм - Камерън. Моля те отвори.
-Виж Кам, достатъчно обърках нещата. Не съм в състояние сега. Моля те.
Не можех да я оставя просто така. Вярно, че едвам сега разбра, но не мога.
Взех резервният ключ и отключих.Нямаше я във всекидневната. Качих се горе до нейната стая. Дам, беше заключена.
-Алекс?. извиках аз.
-Камерън какво правиш тук? Как влезе? -Тя не беше притеснена от това. Усещах го.
Наш дойде. Аз просто седях пред вратата. Няма да я оставя сама,макар и да е толкова странна обстановката.
-Споко, добре е . - опита се да ме успокои Наш.
Не знаех какво да правя. Разроших си косата назад. Бях притеснен за Алекс.
-И аз с чувствах странно като роди Хейс. Знам, че няма общо, но може да развесели. - каза Наш.
/ Гледната точка на Алекс /
Засмях се. Каква глупачка съм. На тях им пука за мен, а аз ги отблъсквам така. Кое момче би седяла така като тях пред стаята ми?
