След като и последния звънец би всички се отправихме към вкъщи заедно.
И сега трябваше да избягвам Няш-гаджето ми, в къщата ни, докато всички сме там.
Успяхме да накараме момчетата да идват до магазина за някои неща, а ние подготвихме филм и съдове за яденето и пиенето.
Върнаха се след около половин час. Седнахме да гледаме филм. Не седях до Наш, а между Нина и Криси.
Чувствах се като най-долната кучка. ЗНАМ, че трябваше да му кажа, но ме беше страх за Нина.
-Алекс? - попита ме той, а Кам отиде до тоалетна.
-Да? - не отдела поглед от телевизора.
-Добре ли си? - дойде и момичетата му направиха място да седне до мен.
-Да. - отвърнах тихо и погледнах нервно към тях. Той ме прегърна, а аз просто се предадох и отпуснах главата си на гърдите му. Надявам се онази да не разбере затова.
2 часа по-късно филмът свърши. Седяхме и си говорихме на някаква тема, не знамхвсъщност каква, и видях как Наш ми показва да се качим горе. Само да не разбере. Не искам да се караме.
Качихме се в стаята ми и затворихме вратата след нас. Седнах на леглото и той дойде до мен.
-Сигурна ли си, че си добре? - попита той, сядайки до мен.
-Да. Просто съм уморена. Това е.- казах и ,,уж" се усмихнах.
-Добре. - каза и ме погледна някак подозрително. Май не се хвана.
Седях и зяпах напред. Напред в нищото.
-Хей?!? - каза той и хвана лицето ми с едната си ръка.
Обърнаме към него и сля устните ни в едно цяло. Сложих ръцете си на врата му, но след секунди се усетих и ги преместих на гърдите му, отблъсквайки го леко назад.
-Съжалявам Наш! Прекалено съм уморена за каквото и да е. - оправдах се.
-Дори и за целуване !?! - засмя се и вдигна вежди, а аз кимнах- Добре, съжалявам! - каза той,а аз се почувствах по възможно най-гадния начин.
-Не, не си виновен! - опита се да не го карам да се чувства зле, но не мисля, че се получи.
-Ще те оставя да си починеш! - каза, наведе се и ме целуна по челото като за ,,Лека Нощ", а след това напусна стаята.
Пльоснах се назад по леглото и започнах да зяпам тавана. Какво правех?
/ Гледната точка на Наш /
Държеше се много странно. Някак напрегнао. Дали е добре? Трябва да знам, но е явно, че не иска да ми каже. Или може би си въобразявам, че и има Нещо, а наистина и просто уморена!?!
Размишлявах надолу по стълбите и се радвам, че не паднах по тях.
Стигнах края и се насочих към хола при другите.
-Къде е Алекс? - попита объркано Камерън.
-Каза, че не и е добре. - обясних му.
-Да не се е напила? - Засмя се и Хейс, но след злобни поглед, който ме хвърлих каза, че се шегува.
-Да видя ли как е ? - попита притеснено Камерън.
-Може да е заспала, по-добре недей! - казах и го потупах по рамото.
Възнамерявах да му кажа, но след като си тръгнем. Да му кажа или по-точно да го попитам да не би да ми е сърдита за нещо или откъде да знам...женска логика /без обидени 😂😂/. Не мисля обаче, че другите имаха възнамерение да си ходят, очертаваше се дълга нощ. Не ми се стоеше там така, самичък, без Алекс и им казах, че ще си ходя.
-Чакайме и аз ще тръгвам! - провикна се Нина и стана.
-Не, стига си, остани още малко! -хвана я за ръката Криси.
2 минути спориха, а ние се смеехме и накрая Криси я пусна да си ходи.
-Наш, ще я закараш ли ? - попита Криси и аз кимнах.
Излязохме от къщата. Стигнахме колата, аз отключих вратите и я оставих да влезе първа.
Попитах я къде живее и след това потеглихме. Цареше абсолютна тишина, нито единия от двамата не казваше нищо. И Аз, мое величие, моя прекрасност, май схванахте, реши да я прекъсне.
-Да знаеш Алекс какво прави тези дни? - попитах, неотделяйки поглед от пътя.
-Не защо? Станало ли е нещо? - май я притесних, задавайки така въпроса и съм почти сигурен, че ме гледаше учудено.
-Не, не спокойно! - казах и я погледнах замалко, за да я убедя, че всичко е наред, а след това отново погледа обратно на пътя - Просто каза, че е уморена и се държа странно. Исках просто да знам всичко добре ли е в училище!
-Ами...няма проблеми, има добри оценки, не се е скарвала с никого. - започна тя, а аз се засмях тихо, защото нямах точно това предвид, а и за да не ме види.
-Добре, благодаря ти!
-Няма проблем! Ако искаш мога да я наблюдавам? - предложи тя и аз се съгласих - Ще бъда като таен шпионин! - добави и двамата започнахме да се смеем.
-Таен, само дето ще те вижда, ще си говорите, обсъждане разни теми и прочие. - обясних и.
-Е...но все пак! - каза тя и се засмя.
-Пристигнахме! - съобщих и.
Тя ми благодари, каза, че наистина ще я наблюдава, слезе от колата и се прибра в тях. Извадих телефона си и писах на Криси, че си е в тях, защото в противен случай, ако не и бях писал щеше да ме изкорми и и казах да каже на другите, че няма да се връщам, а ще се прибирам.
Тръгнах към нас и за по-малко от 5 минути вече се намирах пред къщата. Отключих да вляза и се запътих към кухнята. Там светеше? Погледнах внимателно и разбрах, че и Камерън си е дошъл.
-Стресна ме! - промърморих със смях и си сипах чаша сок.
-Значи да се радвам!?! - усмихна се и направи пума фейса.
Извърнах очи и си доизпих сока, а след това оставих чашата.
-Алекс добре ли е ? - попита той.
-Би трябвало. Държа се странно.
-Странно? - сви вежди той.
-Ам...да. Странно. Каза, че е просто уморена, но не и вярвам.
-Мислиш ли, че нещо е станало? -попита притеснено той.
-Не знам.Но Нина каза, че ще я наблюдава.
-Значи да не се тревожа толкова? - попита.
- Значи да. - изимитирах го и го потупат по рамото.
Стояхме не повече от 5 минути и аз се качих в стаята си да си лягам.
От Автора:
Хаааай! Това е новата глава, надявам се да Ви хареса! Съжалявам, че не я качих снощи, но съм заспала и сега се събудих от нищото в 5 и нещо и я написах😅😅 /Знам, че е странно/.
Искам да Ви попитам дали Ви излиза цялата предна глава? Гледам да ги пиша около 1000 думи, но предната ми излиза като публикувана не повече от 100, когато съм от телефона, но от компютър цялата. Та, надявам се да сте успели да я прочетете цялата.
Благодаря Ви затова, че четете историята и че гласувате, един вид ме подкрепяте! Благодаря ВИ страшно много! 💜❤💜❤💜❤💜❤💜❤
