Сетих се за писмото от Криси. Кога ли щеше да прибере? Изведнъж чух гласа на учителката по История, която доста ме стресна:
-Кажете Вие, госпожице? - те все още не знаеха името ми.
-Мендес . - казах тихо аз.
Така значи. Кажете отговора, госпожице Мендес! - всякаш ме беше нарочила. Аз си седях най-отзад и нямах и на идея за какво ме пита:
-Аз... ам... .
- Нямам цял ден! - каза сопнато тя. Изведнъж някакво момче отпред каза някакъв отговор, очевидно верният.
-Браво! Най- сетне някой да се сети. - каза учителката и си седна отново. Камък ми падна от сърцето. Историята, честно казано, никога не ми е била най-силната страна.
Звънецът би за междучасие и с Нина излязохме навън. Седнахме на една от пейките в двора и тя започна да ми разказва за момчето си, както всяко влюбено момиче. Неочаквано мина някакво момче и ми каза:
-Няма проблем! - позачудих се за какво говори , но бързо се съзнах. Това беше момчето, което отговори по История.
-Благодаря. - беше единственото нещо, което казах, а той ми се усмихна или се засмя?!? Не бях сигурна.
-Алекс, слушаш ли ме ? - сръчка ме Нина.
-Да,да. - казах и аз и тя продължи.
Така минаха още няколко часа. Дааа, най- накрая -обяд! При тази мисъл задърпах Нина и слязохме по - бързо в столовата. Взехме си ядене и седнахме на масата, на която попринцип сядаме. Не след дълго дойдоха и Кам, и Наш. Както винаги седнаха при нас.
Добре... остатъкът от деня не беше много интересен. Напът към нас разказах на момчетата за ,,милата,, ни учителка по История и Кам започна да се смее като идиот. Аз просто го изгледах въпросително, но той не можа да спре, затова Наш ми обясни:
- Тя не те мрази. - засмя се и той. - Та си е такава с всички, споко. - да това много ме успокои, Но признавам, че след като ТОЙ ми го каза, наистина ми поолекна.
-Ще останеш ли в нас и днес? - попитаме Камерън вече успокоен от смеха.
-Не, не мога. - те ме изгледаха странно и аз добавих - Мисля, че днес Криси се връща. - казах им и разклатих телефона си пред носовете им.
-Ясно. - сведе глава Кам. Стигнахме почти до нас. Отнякъде се появи някакво момче. Не много високо, но не и много ниско, с тъмна коса. Май се казваше Арън.
