Чаках Кам. Имахме планове. Не точно, но имахме на идея какво ще правим. Той дойде и тръгнахме натам. Взехме си сладолед. Решихме да идем в лунапарка. Возихме се на Гондолата. Беше супер. Той си мислеше,че ще ме е страх и след като си вдигах ръцете, докато бяхме на най-високото той просто зяпна с отворена уста.
Час по-късно се разхождахме. Наш ми звънна.
-Кой е ? - попита Кам.
-Никой.
-Наш е нали? - засмя се Кам и аз кимнах. Писах му, че съм заета целия ден.
Обикаляхме из града, ходихме на кино, ядохме и още куп неща. Обща взето така мина целият ден. Накрая отидохме в една от кабинките за снимки и се снимахме като някакви идиоти. Разделихме снимките на две. Той взе едната част, а аз другата.
-Да го правим всяка година? - предложи той.
-Добре. Официално вече има нов празник - Братско-Систърски ден! - засмях се .
Изпрати ме, след това и той се прибра. Бях уморена. Не вечерях, направо се метнах на леглото. Неусетно съм и заспала. Събуди ме звънецът. Чуваше се из цялата къща. Станах и слязох така долу, рошава. Слънцето светеше. Отворих вратата. Там седеше един мъж.
-Да? - попитах .
-Алекс?
-Да?
-Аз съм Джош. - засмя се той. Това е братовчедът на Криси, който е с 6 или 7 години по-голям от нас.
-Джош? Не можах да те позная. Влез! - изненадах се.
-Не мога,бързам. Ще те помоля нещо. Може ли да гледаш Лиса и Хенри ? Много е спешно, нямаше да те помоля иначе!
-Да. Те къде са?
-След малко ще ги доведа. Благодаря ти! Спасяваш ми живота. - благодари ми и тръгна.
Аз се качих горе. Взех си бърз душ и се облякох. Чух звънеца и дотичах долу. Това бяха те. Отворих и децата влязоха. Баща им ми благодари отново и тръгна.
-Как сте? - прегърнах ги.
-Супер! - извикаха.
-Какво ви се прави? -вдигнах вежди.
-Телевизия!!! - извикаха .
-Добре. - засмях се и ги заведох в хола. Пуснах им Спондж Боб.
Отново се позвъня.
-Сигурно е забравил нещо. - казах си на ум. -Наш? - изненадах се.
