Глава 34

265 25 2
                                    

 Разбрахме се другият уикенд да се съберем. Нали пак щяхме да се съберем, това е важното. Камерън излезе някъде,а Хейс и Криси май отидоха на среща. Останахме само аз и Наш.

-Пф... - въздъхнах, а той се засмя - Не е смешно! - запротестирах.

-Добре де, не е . - засмя се отново. Жалко, че нямаше възглавници около мен... - ЧАКАЙ! - извика изведнъж.

-Какво има? - стреснах се.

-Искаш да кажеш, че си ме събудила толкова рано за нищо? - отвори широко очи.

-Даа. - направих същото. -Но понеже ме обичаш не ми се сърдиш. - казах и го прегърнах.

-Права си. Обичам те. От мен да мине - не ти се сърдя. - и двамата се засмяхме.


-Гладна съм . - казах и тръгнах към кухнята. Той ме последва.
Взех корнфлейкс и си сипах в една купа. На него също. Сипах и мляко и седнахме да закусим.


-Искаш ли после да излезем навън? Да се разходим? - попитах като приключих.

-Да. О,да, ще излизам и с Шон. - каза набързо - Искаш ли с нас?

-Добре. - засмях се.

-Вие откъде се познавате ? Така и никой не ми каза. - вдигна едната си вежда.

-От училище. От един проект. Той ще ти обясни. - казах накратко. Всякаш се успокои.

 2 часа по-късно ходехме към мястото на уговорката им, хванати за ръце като малки деца.

-Къде сте се разбрали? - мрънках по едно време.

-Ще видиш. - не знам защо не искаше да ми каже.

Стигнахме някакво заведение. Влязохме вътре и седнахме. Очевидно Шон още не беше дошъл. Наш поръча. Нямах си и на идея кво е това заведение, за това го помолих той да ми избере.

-Надявам се да ти хареса! - каза, седна до мен и ми подаде чашата с шейка.

Шон тъкмо влизаше. И той си взе шейк и дойде при нас.

-Здрасти! - казах неловко. С Наш си направих поздравяването и седна срещу нас.

-Шон, на теб се надявам. Как се запознахте? - попита Наш, засмях се, а Шон се учуди.

-В училище? Ходим на един и същ проект и оттам. - каза простичко и ясно - Първият ден още, когато трябваше да изберат клубове и проекти. Защо?

-Питам. Исках да знам, а Алекс ми каза съкратената версия. - всички се засмяхме.

-Да питам защо сте се разбрали тук? Смисъл мястото  яко, просто разбрах, че ходите на друго. - Шон и Наш се засмяха, но никой не ми каза нищо.

Just Stop, NahhTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang