Алекс заспа бързо. Часът беше 5 и нещо следобед. Не можах да спя затова просто я гледах как спи. Реших да я събудя като стане 7/8 и така направих.
-Не ми се става. -мрънкаше.
-Тогава ще те оставя да си седиш тук сама.
-Не,не няма.
-Напротив.
-НЕ, няма.
-Не бъди сигурна.
-Знам,че няма.
-Добре, но ставай. - целунах я по бузата и тръгнах към вратата. - Чакам те долу.
Слязох и видях Кам.
-Какво правиш тук? - попитах.
-Исках да ви питам да гледаме филм или да излезем. - вдигна едната си вежда.
-А, ясно. Виж, а, поговори с Алекс.
-Защо ? Какво е станало? - стресна се.
-Не знам. Ако знаех нямаше да те карам. Беше притеснена за нещо. - обясних му.
-Добре. - зае се със задачата.
Тя дотича до долу и се зарадва като го видя.
-Кам! - извика и го прегърна. Той нея също.
-Хайде да излезем навън?- попита той. Всички се съгласихме и тръгнахме.
/ Гледната точка на Алекс /
Разхождахме се и обмисляхме какво да правим. Аз и Кам отидохме за сладолед.
-Случило ли се е нещо? - попита изведнъж доста неуместно.
-Не, защо?
-Аз не мисля така. - спря и ме погледна в очите. -можеш да ми кажеш. Брат и сестра сме!
-Сияна. - изпъфтях и вдигнах вежди.
-Какво е направила пак? - ядоса се Камерън.
-Нищо.
-Алекс, кажи ми!
-Тя... ми каза самоубийца и че не заслужавам Наш. - казах бързо - Видя ли няма значение.
-Не можеш да лъжеш. - засмя се Кам.
-Знам. - свих вежди.
-Не я слушай. Тя е тъпа крава.
-И аз това си помислих. - засмях се. Кам ме развесели.
Взехме сладоледът и се върнахме при останалите. Мотахме се още 1 час. След това се прибрахме.
-Искаш ли да остана при теб? - почеса врата си Наш.
-По-добре не. Имам да довършвам домашни. - отрязах го и ми стана гадно.
