Алармата ми се развъня като ненормална. Протегнах се и натиснах копчето, за да спре. Излежавах се 5 минути, зяпайки тавана, премисляйки вчерашната нощ, по-точно вечер и станах, насочвайки се към банята.
-Бро, готов ли си? - провикнах се, за да ме чуе Кам.
-Да, да. Идвам! - каза, тъкмо влизящият Камерън и се наведе, за да си дозавърже кеца.
Тръгнахме към училище. По пътя си обсъждахме план за Алекс. Какво се случваше?
-Ами ако някой я заплашва? - предложи Кам.
-Някой, но въпросът е КОЙ?
-Хееей, момчета! - провикна се Мат.
С Кам си кимнахме да не му казваме, докато не разберем какво точно става.
-Ами много неща. - засмях се, а той ме погледна остро.
-Довечера ще излизаме ли? -попита отново той.
-Кога довечера? - попита Кам.
-Към 7 и нещо с момчетата. Вие не знаехте ли?!?
-Не, досега. Но не знам. - казах аз.
-О, някой май ще излиза с Алекс! - каза той и започна да вее ръце във въздуха, все едно има дъга.
-Не е сигурно. - казах, а Мат ме погледна учудено.
Не му отвърнах, а повървяхме още малко и влязохме в час.
Цял ден не стана нищо, не разбрах нищо. След училище писах на Нина, за да разбера знае ли нещо. Каза, че не е научила нищо и че си се е държала нормално. Ами ако не става нищо, а просто си въобразявам?!?
Стигнах вкъщи. Седнах да гледам телевизия, за да се отърся от тази мисъл. Да, но не! Не ми излизаше от главата. Тревожех се за Алекс. Трябваше да знам какво става. Накрая и звъннах.
-Алекс?
-Да, Наш?
-Как си? - трябваше да завържа разговора.
-Ам...добре. - звучеше ми притеснена - Ами Ти?
-И аз, зайче. Искаш ли по-късно да минеш покрай нас?
-Аз...съжалявам, не мога. - май се разтрои.
-Добре, няма проблем, скъпа! Ще се чуем! - затворих и и въздишах.
Трябва ми нов план. Направих си нещо за хапване и седнах отново на дивана. Започнах да ям и да мисля. Кам слезе и ме попита какво правя. Обясних му плана ми и той се присъедини.
-Знаеш ли, някой трябва да иде при Мат и момчетата.
-Защо?
-Защото ще започнат да се тревожат или поне да разпитват какво е станало. - обясних му.
-Добре. - измънка той, май искаше да остане и да ми помогне за плана. Седяхме и обмисляхме. Стана сравнително късно и Кам отиде да се ,,оправи" за срещата с момчета. Мисля, че планът ми беше готов!
Реших да ида в тях. Беше шест и нещо. Оправих се - обух си сини дънки и един нарязан потник, взех си ключовете и телефона и излязох.
Отидох до тяхната къща и позвънях. Зачаках някой да отвори. Не минаха и 10 секунди и вратата помръдна. Отвори я Криси.
-Хей, Алекс тук ли е? - попитах я.
-Да, горе е. - отвърна тя и ми отвори вратата да вляза.
Качих се по стълбите и почуках на вратата и. Чу се едно тихо влез и следователно отворих вратата.
-Наш! - каза радостно тя като се обърна и ме видя.
-Здравееей! - казах, влизайки и затворих вратата след себе си.
Тя тъкмо прибираше учебниците си в раницата си. Значи наистина е била заета.
-Наш, трябва да поговорим. - каза тя и остави раницата на стола.
-Същност и аз затова идвам. Знам, че нещо става! - казах набързо и се приближих към нея.
-Наш.
-Виж, просто ми кажи, ако нещо е станало.
-Точно затова исках да поговорим. - каза тя и отмести поглед настрани.
-Какво е станало наистина? - попитах я и сложих ръцете си на раменете и.
-Аз...такова... Нали напоследък не се виждахме особено често?
-Да. - кимнах, гледайки я право в очите.
Какво е станало?!?
-Съжалявам затова! - каза тя и очите и се насълзиха.
-Хей, спокойно! - придърпах я в прегръдка - Знам затова, но има ли нещо друго?
-Не го направих нарочно. - вече се разплака.
-Хей,Хей,Хей, зайче спокойно! Разкажи ми какво е станало! - казах и започнах да я галя по гърба.
-Ами съобщенията...
-Съобщенията? - занесох я до леглото и я оставих да седне, а след това я погледнах сериозно.
-Да...знаеш...бях ви казвала с Камерън.
-Онези? Какво е станало? Кажи ми веднага! - настоях и хванах ръцете и.
/ Гледната точак на Алекс/
Цял ден Не съм го виждала. Чувствам се ужасно. След училище се прибрах директно вкъщи.
Следобяд той ми звъня да се видим, но му отказах с оправданието, че съм заета, каквато от части бях, имах доста за учене.
После той дойде. Започнахме да разговаряме и не издържах да го лъжа повече и да го избягвам, затова реших да му призная. Не се сдържах и се разплаках.
-Кажи ми веднага! - каза той и хвана ръцете ми.
-Ами...тя...
-Тя? - прекъсна ме.
-Да. Почти съм сигурна, че е момиче. Та, тя е нацапала първия път Нина, както и втория. И ми писа, че ако не ви оставя на мира с Камерън ще продължи да излага приятелите ми. Нямаше да се съглася, но тя имаше снимки на Нина от онзи ден и каза, че ще ги качи онлайн, затова се съгласих, за да я защитя. Но гадното беше, че трябваше да Ви избягвам, за което страшно много съжалявам! - казах и го прегърнах.
-Штт, тихо! - каза той и зарови главата си в сгъвката на врата ми.
-Ще те разбера, ако ме намразиш.
-Луда ли си? Не мога мога да те мразя! - каза и ме целуна.
Усмихнах се. Супер съм радостна, че не ме мрази, буквално.
-И сега Нина ще пати...
-Не, няма! - каза той - С Кам ще успеем да разберем кой е. Вече знаем, че не харесва! Че то кой не би!?! Такива сме хубавци, най-вече аз! - започна да размишлява и да се хвали.
- И много скромен, не забравяй! - прокашлях се.
-Разбира се! - засмя се и ме целуна.
Задълбочихме целувката. Той ме облегнат назад и захапа долната ми устна, предизвиквайки лек стон от моя страна. Шматката се възползва и напъха езика си в устата ми.
Телефонът ми ме прекъсна най-нагло. Наш продължаваше да ме целува.
-Наш, телефона! - изхленчих с нежелание.
-Остави го! - каза и продължи с целувките по врата ми, карайки ме да го извия на една страна.
-Трябва да видя кой е! - казах и го побутнах от себе си.
Станах и взех телефона.
От Автора:
Хаааай! Това е новата глава и се надявам да Ви хареса! Супер радостна съм, че Ви излиза цялата по-предна глава.
Съжалявам, че я качвам толкова късно, просто сега успях да я довърша. Съжалявам ако има грешки! Ако искате изкажете мнението си!
Историята има повече от 7 хиляди четения и почти 1 000 звездички ^.^ Супер радостна съм отново! Благодаря Ви страшно много за цялата подкрепа, затова че я следите и гласувате, за милите коментари! БЛАГОДАРЯ ВИИИ! 💜❤💜❤💜🤗💜🤗❤💜❤🤗
