Глава 29

254 24 0
                                    

Седнах до Криси и Нина и изчакахме мачът да започне. След не повече от 5 минути започна. Наш играеше, Камерън също. Смисъл не бяха резерви. Познайте кой беше над нас!?! О, да, двете ми „ приятелки" от предния час. Леле, наистина почвах да ревнувам.

Другия отбор поведе с 1на 0. 

По средата на мача кокошките над нас се развикаха:

-Давай Наш! Давай Кам!

Идваше ми да стана и да ги проскубя, след това да заровя телата им и да изгоря косите им. Но нали съм такова добро дете и не направих нищо. Ние също викахме за тях.

Дойде и време за полувремето. Всички влязоха в съблекалните.  Криси предложи да идем при тях, но Хейс каза, че няма да ни пуснат.

Така... мачът започна. Изравниха. Оставаха няколко минути. Вярно, че защитата на другия отбор беше силна, но и нашите са си добри. Кво като съм момиче? И аз гледам футбол :ДД

Наш подаде на Кам. Той премина половината игрище и му върна обратно. Това беше последният им шанс да вкарат и да спечелят мача. Наш атакува... и... ВКАРВА.

-ЛЕле, бива ме за коментатор.

Всички станахме на крака. Отборът ни също откачи. Ние слязохме от местата и отидохме при тях на стадиона. Наш ме прегърна и ме завъртя във въздуха.  След това ме целуна. Част от отбора се смая. Кам също дойде при нас. Гушнах го силно и ги поздравихме за победата.

-Трябва да вървя! - каза Наш и един от отбора го дръпна натам.

Ние ги изчакахме навън. На стадиона същност. Камерън излезе и каза, че Наш още се оправя.

-Да те изчакаме ли? - попитаха ме.

-Не, вървете. Аз ще изчакам Наш и тръгваме и ние.

Те тръгнаха, а аз го изчаках. След десетина минути се появи. Не знам откъде се появи и момичето, което каза, че ще вика за него.

-Бяхте страхотни Наш! - извика и се хвърли да го прегръща.

Той не знаеше как да реагира. Погледна ме и остана с отворена уста. Направи ме знак, че не знае какво става и аз се засмях тихо, за да не разстроя момичето. Всички сме имали такива мании по някого...

 / Гледната точка на Наш /

Спечелихме. Дръпнаха ме в съблекалнята. Позабавих се малко. Когато излязох някакво момиче ми се хвърли да ме прегръща. Видях Алекс и не знаех какво да правя. 

Just Stop, NahhDonde viven las historias. Descúbrelo ahora