Тя заспа бързо. Спомних си ни вчера вечер и ми стана странно. Телефонът ми извибрира от задния джоб. Погледнах - имах съобщение от Камерън. Писах му,че съм зает и не мога сега, но той досаждаше. Нямах друг избор и трябваше да я оставя. Станах внимателно, за да нея събудя и я целунах по челото. Излязох тихо от стаята и отидох при Камерън.
-Какво? - почти извиках.
-Ще излизаме.
-Ти сериозно ли? - хванах се за главата.
-Какво? - засмя се той.
-Бях с Алекс, тя заспа в прегръдките ми буквално и ти реши, че това е по-важно.
-С Алекс? - повдигна едната си вежда.
-Май не беше добра идея да му казвам, а? - питах се наум.
-Да. - казах.
-И си оставил сестра ми сама? - вдигна и двете си вежди.
-Да. Нали твоето било „ по-важно " .
-Да... прав си. По-добре не идвай сега.
-Ти шегуваш ли се? - откачих.
-Не. - засмя се. - Още ти казвам, че тя ми е важна и да внимаваш!
-Знам, че ти е важна Кам. Знам го. И на мен ми е важна. Разбери го! - почти извиках.
Камерън не каза нищо, просто се усмихна и тръгна. Аз отидох до близкия магазин. След това се върнах и я оставих в хладилника. Качих се горе и надникнах в стаята и - все още спеше като бебче. Не знаех какво да правя. Взех си телефона и започнах да ръчкам. Писах на момчетата, че може да се сберем друг път.
Качих се отново. Този път беше станала и се оглеждаше.
-Тук съм. - засмях се и отворих напълно вратата.
-Радвам се! - топла усмивка се появи на лицето и.
Слязох бързо долу и извадих сладоледената торта.
/ Гледната точка на Алекс /
Събудих се и потърсих Наш, но него го нямаше.
-Оставил ли ме е? - мислех си, продължавайки да оглеждам.
-Тук съм. - засмя се и отвори напълно вратата.
-Радвам се! - наистина се радвах, че е тук.
Той слезе надолу, а аз си оправих набързо кока и тръгнах по него.
-Какво правиш ? - полюбопитствах.
-Изненада! - извика Наш .
