Влязох в стаята и какво да видя:
-О, Боже! Наш?... - Той стоеше пред мен с роза в ръка.
Е...? - той повдигна вежда.
-Аз... - стоях вцепенено. Не знаех какво да кажа и направя.
Той се приближи и ми даде розата. Засмя се и ме прегърна.
-Какво правиш? Какво е всичко това?
-Ами, закуска! Реших да те изненадам. - почеса врата си той.
Усмихнах му се. Взех розата и седнахме.
-Уха, палачинки! - възкликнах.
-Дам...
* След 20 минути *
Най-дългата закуска в живота ми.
-Трябва да си изсуша косата. -казах и потърсих сешоара.
-Ще ти помогна. - Наш ми го подаде. - Може ли аз?
-Дообре, но внимавай! - предупредих го и той започна.
Наистина беше внимателен. АЗ седях на пода и той ме сушеше.
/ Гледната точка на Наш /
Беше приятно. Обмислях да и предложа да излезем.
* Следобед *
Излязохме навън. Разхождахме се из града. Стигнахме при някакво езерце. Тя седеше и гледаше рибките.
-Алекс... - тя се обърна и ме погледна въпросително. - Искаш да излезем? - попитах бързо.
-Аз...Аз...
/Гледната точка на Алекс /
О, Боже. Нима...?
-Аз...Аз... Да! - сдържах се . Той се усмихна с радост в очите и се прегърнахме . / ;дд /
-Да се връщаме? - предложи Наш. Хвана ръката ми и продължихме.
Вече бяхме в хотела.
-Трябва да ида до нас. - каза той.
-До нас. Вас де ? - учудих се.
-Трябва да взема Хейс и Криси.
-Може ли с теб? - направих се на миличко детенце.
-Да. - каза. Взе ключовете за колата и излязохме от хотела.
-Чакай! И ти ли имаш книжка? - сериозно ли само аз не знаех за тези неща?
-Сложно е за обяснение. - каза. Отвори ми вратата и се усмихна. Качих се. Той също. Тръгнахме.
Никой не каза нищо по пътя. Цареше тишина.
Гледах през прозореца. Вече се стъмняше.
