Алекс се събуди от звъненето на звънеца. Надигна се леко от леглото и се ослуша. Чу някакви странни гласове и сръчка Наш.
-Какво има?- промърмори сънено той.
-Долу става нещо. - отговори плахо момичето. Наш видя уплахата в очите и и веднага придоби сериозна физиономия.
-Хайде, да видим. - каза той и се надигна.
Двамата се облякоха и тръгнаха надолу. Стигнаха до стълбите и се спряха при гледката. Долу седяха, по-скоро стояха, Картър и двама полицая.
-Проблем ли има? - попита по-силно Наш и тръгна напред,а Алекс остана на стълбите.
-Може ли да видим личните карти на всички? - попита единият от полицаите.
-Д-да. - каза плахо момичето, все още замръзнало на място.
-Отиваме да ги вземем. - каза НАш и се усмихна мазно на полицаите.
След това отиде до Алекс и я прегърна през кръста.
-Хей, добре ли си? . попита загрижено той.
-Да.- едвам промърмори тя.
-Сигурна?
-Убедена. - каза момичето и продължиха нагоре.
Влязоха в стаята си и взеха личните карти. После отидоха и казаха и на останалите. Когато се върнаха ги дадоха и полицаите ги огледаха.
-На кого е къщата? - попитаха те.
-На родителите ми. - показа се отзад Джак Гилински.
-Предполагам не знаят,че сте тук?
-Напротив, господине, знаят. - заяде се Гилински.
-Добре тогава . -засмя се единият оттях. -НЕ се тревожете. Просто правим проверки. Нищо не е станало.
Всички си въздъхнаха.
-На кого е колата? - попитаха и посочиха колата на Наш.
-Моя. - каза момчето.
-Трябва да поговорим! - каза едното ченге и го помоли да излезе.
-Какво става?- попита нетърпеливо Алекс.
-Ще разберете в последствие. - каза ченгето и излезе с Наш.
-Какво по дяволите означава това? - питаше се наум Алекс.
Тя се подпря на гърба на дивана и започна да гризе ноктите си притеснено.
