Слънчевите лъчи нахлуваха в стаята ми. Не знам кое време беше, но се реших да стана. Запътих се към кухнята. През главата ми минаха всички спомени от вчера - за Наш и невероятната му изненада, за Камерън и Криси, как само ме разиграваха цял ден, не мога да повярвам, че са му помагали, е, добре - мога, и за всички останали, които допринесоха за вечерта. Широка усмивка си намери място на лицето ми.
-Станала си! - възкликна Наш и заглади косата си назад.
-Аз... да. - засмях се.
Наш се приближи и ме целуна по челото.
-Искаш ли закуска? - тръгнах към хладилника.
-Само ако ти я приготвиш.
-Аз пък си мислех да събудя Криси затова. -казах със сарказъм, който явно и той усети понеже започна да се смее.
Извадих продуктите и започнах да приготвям сандвичи. Наш ми се пречкаше отвреме на време, но честно казано беше приятно ,, пречкане ".
-А,да! - извика Наш - Кам каза да ти съобщя,че майка ви ще идва в града. - каза и отхапа от сандвича.
-Какво? Кога?
-Днес.
-Разбрах. Кога?Час? - почти извиках.
-А,не. Няма да се караме затова.
-Наш! - погледнах го злобно,а той започна да се смее.
-Първо се успокой после ще ти кажа.
-Добре, спокойна съм, кажи ми.
-Ще получа ли целувка?
-Наш кажи ми!
-Към обяд. 13 и нещо. - каза и се направи на сърдит.
-Толкова ли беше трудно. - зсамях се - Благодаря ти! - отидох и го целунах по челото.
Тръгнах към стаята си,но той хвана китката ми и ме издърпа в скута му. Сля устните ни в едно.
-Сега вече може да се качиш.- засмя се и отпусна хватката си.
Посмях се като идиот и се качих. Погледнах часът - 10:59. Станали сме сравнително рано. Оправих леглото,а след това и себе си. Върнах се долу при Наш, който продължаваше да яде.
-Вчерешната вечер беше невероятна!- казах и го целунах.
-Радвам се,че ти хареса! - придърпа ме в прегръдка.
-Ти... познаваш ли майката на Камерън? - започнах да увъртам - така де - нашата майка.
