Лежахме сигурно още час. Не исках да спираме! По едно време телефонът и звънна и тя се зарадва доста. Стана и излезе да говори.
-Тъп телефон! - казах си наглас.
* 3 часа по-късно *
Плановете ни се прецакаха. Ето ни сега - караме към болницата. Да... брат ми се беше напил и не знам точно, сега ще ни обяснят. Бях малко нервен. Заради неговите глупости ни се прецакаха плановете. Не знам какво ми правеше тя, но ме подлудява.
-Внимавай, Наш! - чух милия и глас. Малаумна усмивка се появи на лицето ми.
Намалих малко.
След по-малко от5 минути бяхме там. Слязохме от колата и тръгнахме към най-близкия лекар.
-Извинете, знаете ли в коя стая е Хейс Гриър? - попита тя .
-В 301! - каза сестрата и ние се качихме.
Намерихме я и влязохме вътре. Той лежеше на леглото с включени системи. Криси беше седнала на диванчетата срещу него и плачеше.
-Какво е станало по дяволите? - изпуфтях.
-Наш, не те интересува. - обви с ръце лицето си Хейс.
-Мен ? Мен не ме интересува? - започнах да му се ядосвам още повече.
/ Неутрална гледна точка /
-Ела Криси, да излезем! - Алекс отиде при Криси и и помогна да стане. - Не се карайте! - добави с притеснена физиономия и излязоха.
Криси все още хлипаше, но не искаше да каже нищо на никой.
-Какво е станало? - опита се отново Алекс, но без опит, затова я заведе до тоалетната, за да си напръска лицето .
-Какво е станало? - почти изкрещя Наш.
-Не те интересува. - продължаваше Хейс.
-Виж кво - Прекъсна плановете ни. Стресна и Криси, и Алекс. Не ми пука, кажи ми какво е станало иначе ще те метна през прозореца!
-Имаше парти...
-И? - подкани го Наш.
-И се напихме. Проблемът е, че ни пробутаха наркотици.
-Наркотици? Ти сериозно ли?
-Не съм довършил! - извика Хейс - Ние отказахме. Явно някой е сложил в чашата ми, защото не помня аз доброволно да съм ги взимал - засмя се, все едно ще заплаче - Напих се повече. След около час Криси каза, че отива до тоалетна. Забави се и реших да отида при нея да видя какво е станало.
