Вечерта продължи дълго.
-Искаш ли да пробваш? - попита изведнъж Шон.
-Кой? Аз? - учудих се.
-Да. - засмя се. Наш ни наблюдаваше с нелепа усмивка.
-Не. Не мога. - оправдавах се.
-Стига си се оправдавала. - засмя се и започна и Наш.
-И гаджето ти е за. - ухили се Шон и започна да ме дърпа натам.
-Шон спри. - правех физиономии, но той не ме слушаше. - Не, Шон! - беше късно. Вече бяхме на сцената.
-Довери ми се! - каза Шон и настрои китарата си. Аз кимнах. Бях се притеснила. -3,2,1. - преброи тихо той и започна да свири.
Шон свири супер. И пее така. След като преброи започна да свири. Аз просто стоях там, сложила ръката си на микрофона. Шон ме погледна и се усмихна, започвайки да пее първата част на песента. Знаех песента. Беше на една от любимите ми групи-5SOS „Don't stop" . Той пееше първата част, а аз се включих по-късно. На припева бяхме и двамата. Честно казано си нямах и на идея как точно звуча. Гледах към Наш и от време на време към Шон. Той ме гледаше право в очите.
Песента свърши. Въздъхнах странно и погледнах отново Шон. Беше късно. Хората, които бяха останали започнаха да ръкопляскат. Стана ми неловко. Слязох на бързо от сцената и прегърнах Шон и Наш.
-Ти пееш? - попита учудено Наш.
-Не точно. - отсякох с усмивка.
-А, да бе, не точно. - засмя се .
-Да тръгваме? - предложих - Уморена съм.
И двамата кимнаха. Почти никой не ме беше чувал да пея. Тръгнахме да се прибираме. Шон си тръгна към тях, а Наш ме изпрати до пред вратата.
-Искаш ли да остана? - попита.
-Криси я няма. - казах единствено и се усмихнах. Отключих и влязохме.
Алармата ми звънна. Подскочих от леглото и от прегръдката на Наш. Той също се събуди.
-Стреснах се. Съжалявам . - казах сънено и уплашено.
-Няма проблем, зайче! - каза и ме целуна по челото, придръпвайки ме в прегръдка.
-Не. - дръпнах се засмяно - Трябва да ставаме!
-НЕ искам. - запротестира.
-Трябва. - свих вежди.
-Предпочитам да съм тук с теб. - каза Наш и ме дръпна отново.
