-Да се връщаме. - каза Наш. Та, това беше Моника, момичето, което ме заля на купона в Наш и още някаква. Какво ставаше? Наш хвана ръката ми и ме дръпна натам.
-Какво става? - притесних се.
-Ще ти обясня после, само да се махнем от тези. - не можа да се доизкаже докрай. Прекъсна го момичето от купона:
- Охо! Кого виждам тук? Как сте гълъбчета? - гледаше надуто и високомерно.
Наш не каза нищо. Просто продължихме по коридора. Нямах и на идея какво става.
-Какво става, Наш? - погледнах го с надеждата да ми обясни.
-Дълга история е... - каза, сядайки на дивана. Сложи едната си ръка на лицето си и въздъхна тежко. - Знам, че ще ти прозвучи странно. - изглеждаше стреснат. - Преди много, Много време, излизах с момичето от партито. - не беше довършил. Очите ми се пълнеха със сълзи. Не знам защо... Чакайте знам... ОБИЧАМ ГО. - Не я харесвах. Това е... Просто бях принуден да излизам с нея... ТЯ разпространяваше след това слухове, но вече всичко, Всичко се промени. Предупредих я да не със занимава с живота ми . Съжалявам! - наведе главата си.
АЗ седях на фотьойла срещу него. Вече не можех да се сдържам. Сълзите капеха спокойно по бузите ми. Той вдигна глава и видях безпокойствието в очите му.
-Не плачи заради моите глупости. Няма смисъл! - седна до мен и ме прегърна силно.
-Знам, че няма смисъл, Наш. Знам го. Просто всичко... Сега и това.. Обичам те, за Бога, ОБИЧАМ ТЕ. - исках да го извикам, но не. Запазих го за себе си.
Продължаваше да ме гушка. Радвам се, че другите ги нямаше. Радвам се, че той е тук.
Затегна хватката си. Целунах го по бузата и отидох до банята.
След около3/4 минути излязох. По- добре. По- весела. Видях радостта в очите му.
-Другите ги няма. Да изядем и техния сладолед? - попита видимо по-радостен и той.
-Кам ще ни убие. - засмях се.
-Аз ще те пазя! - сърцето ми се разтопи след това изречение. Целунах го по бузата, отново, и го накарах да излезем навън. - Ще ме разглезиш така. - засмя се в отговор той и ме прегърна.
***
Бяхме си вкъщи. Четвъртък вечер. 1 ден. 1 ден и щях да съм най- щастливото момиче на света. Петък и това е . Наш и всичко. Надявах се нещата да не се прецакат както става попринцип.
