Примирих се,че няма да се наспя спокойно и погледнах кой е. Оказа се съобщение. Отворих го.
-,,Здравей малката, какво си мислеше? Че няма да те закачам повече ли?!? Колко пъти трябва да ти казвам да оставиш момчетата ми намира? КОЛКО? Не знам какво ти не е ясно и как си успяла да ги въртиш на малкия си пръст, за да ти вържат и двамата, но по-добре спри иначе не отговарям! "
Добре... Почвам да се плаша какво става кой или коя е това? Кви ги бръщолевя - коя е тази? Какво си мисли, че въртя и двамата, луда ли е ?
Въпреки леката ми уплаха реших да и отговоря :
- Не знам коя си, но явно и надпредстава си нямаш какво става, така че по-добре ти спри. Ако имаш да казваш нещо си ми го кажи в очите, защото съм почти сигурна, че се познаваме, а не така.
Изпратих съобщението. Изведнъж нещо в мен прещрака и съжалих. Защо го направих? Цялата ми ,,смелост" изчезна. Вече изобщо не ми се спеше. Оставих телефона на шкафчето до мен и се отпуснах назад, зяпайки тавана.
Зяпах си, зяпах си и телефонът избипка. Настръхнах. Взех телефона и отворих съобщението.
-,, За много смела ли се имаш като ми пишеш!?! ВЕЖ КАКВО - НЕ ТИ СИ ИГРАЧА ТУК, А АЗ. АЗ ЩЕ ТИ КАЗВАМ КАКВО ДА ПРАВИШ, ЗАЩОТО СЕГА ЗАРАДИ ТЕБ И ПРИЯТЕЛКАТА ТИ АНА ЩЕ ПОСТРАДА. Така че по-добре спри с твоите курвенски номера. А, и малката. . . по-добре не казвай на ,,ангелите ти пазители" за това, ако не искаш още проблеми ;) ;) "
Моля, моля? Почвам да се травмирам. Просто и казах да спре,а тя... Вече не знам какво да правя. Оставих телефона и отчаяно легнах да спя. Да, можеш да легнеш да спиш отчаян.
-Ставай! - развика се Криси.
Не знаех какво се случва, все едно бях изпаднала от не знам си къде. Потърках очи и погледнах Криси .
-Какво ? -попитах я раздразнено .
-Ако не си вдигнеш задника ще закъснеем! - каза смеейки се и излезе от стаята.
Погледнах телефона си - беше се изключил. Не се и съмнявам Защо не съм станала. Скочих от леглото и пуснах телефона да се жарежда. През това време отидох в банята и се оправих, после се и облякох, взех си телефона,колкото и малко батерия да имаше и слязох при Криси.
-Благодаря Ти, че ме събуди! - засмях се нервно.
-Пффф...Нямаш проблем. ЗНАЕШ Знаеш ли за колко събуждане имам да ти отмъщавам!?!
