Black Riding Hood

2.2 Глава- От селото в града (1-ва част)

Пустиня мир. Чувствах, че престоят ни сякаш продължи цяла вечност. Представям си как хората там, живеят с години под това много, МНОГО горещо слънце! Но поне екскурзията ни, ми бе полезна и приятна. И ето как се случиха неяата:

-Пристигнахме ли вече?-попита Питър.

-Не.

-А сега?

-Не.

-А след малко?

След 5 минути

-А сега?

-Не!

-Стигнахме ли вече?

-Нее!!!

-А сега?

-Престани да ме дразниш, или ще те бутна от коня! Ясно?

-Ххх...да!-отговори ми той през смях.-Виж, вече стигнахме!

-За стотен път. НЕ СМЕ СТИГ- нали.... всъщност, забрави какво казвах!

-Хей какво е онова ей там?

-Незнам. Май е...прилича на...килимче? Явно някой го е изгубил....незнам. Да проверим за всеки случай.-отговорих аз, докато прибирах Сянка в пръстена.

-Хмм...

Изведнъж килимчето започна да трепери и направо се простря пред нас сам, само.

Питър:

-Добрее...

BRH:

-Честно да ти кажа, не се изненадвам много. По-добре да оставим Сянка да си почине. Изморен е и при това слънце не може да излезе от пръстена.

Питър:

-Добре му е на него. Там вътре в пръстена на хладно.- каза и и двамата се засмяхме леко.- Ами ние? Как ще продължим напред. Може да вървим известно време, но...-килимчето го прекъсна като се вдигна над земята, само-както и се постла преди малко.

То стоеше във въздуха, а ние го гледахме втрещени... донякъде...

BRH:

-Мисля, че това отговаря на въпроса ти. Е хайде. Какво стоиш така, да се качваме и да потегляме. Нямаме време за губене!-казах аз и се качихме на килимчето. Потеглихме. Всенякак. Успявах да контролирам килимчето, дори и малко зле, а под малко рабирайте.... доста зле.

Питър:

-Явно ще се научиш и летящи килимчета да управляваш, а?

BRH:

-Завиждаш ли?-попитах с усмивка и се засмяхме.

Двамата отлетяхме през горещите пясъци на пустиня Мир. Полетът беше около 2 часа и половина. Без някои от забавянията по пътя (усвоявах летателни умения). След долу горе 2 часа и половина цветния килим ни изхвърли без причина от около 10 -11 метра! Добре, че паднахме в едно езеро под нас. Иначе щяхме да сме мъртви! Добре, че езерото не беше излюзия, а бе реално!

Можете ли да си представите как паднахме в езерото? Направо, бе чудо, че оцеляхме след всичко това. И се измъкнахме мокри до кости, но поне ЖИВИ, а и плюс преживяванията!

Е, както и да е. Беше голямо приключение, но това беше само началото...

Питър:

-Добре ли си и КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ БЕШЕ ТОВА?!

BRH:

-Незнам и да добре съм, а ти?

Питър:

-Просто нямам думи, с които да опиша чувството след всичко това.

BRH:

-И аз също. Хей, виждаш ли килимчето някъде наколо?-попитах аз с недоумление.

Питър:

-Нне...

BRH:

-Но къде изчезна?

Питър:

-Незнам,но определено не искам да се кача втори път!

От килимчето нямаше и следа, а в далечината пред нас се извисяваха върховете на три-четири пирамиди. Нямахме време да ги заобиколим, затова решихме да минем направо през тях.

И така тръгнахме към четирите величествени творения. Влязохме в първата пирамида, понеже тя стоеше най-отпред. Пред нас имаше три врати, и трите имаха древни надписи и малки кристали над тях. С Питър решихме да се разделим и ,, да видим кой ще излезе пръв! " , както той каза.

Аз исках първо да разгледаме кристалите и да разберем нещо от написанто под тях, но... познайте кой веднага тръгна към последната врата, и докато се осъзная изчезна.

BRH:

-Оф, явно ще се управям сама, а? Както и да е.

Нещо, което ми направи впечатление ,освен кристалите и надписите, бяха едни древни, стари , но добре запазени, с изключение на една, илюстрации на египетски богове. Две от тях ми изглеждаха познати, но третата фигура бе задраскана и опустушена. Даже някои от малките тухли липсваха от картината като части от пъзел...

Стоях и се мъчих да си спомня къде преди съм ги виждала, но не се сетих. Скоро ми омръзна и просто влязох през първата врата. Надявах се да не се изгубя.

Следва продължение...