Гледна точка на Черната шапчица
Скоро ние се биехме с мумиите в лабиринта и ми се струваше, че това няма край. Сякаш всичко минаваше на забавен каданс, но в лошия смисъл. Не знам дали беше от огледалата, но мъртъвците, като че ли бяха хиляди!
След може би цял час намушкване на трупове, най-сетне се уверихме, че балсамираните им тела никога повече няма да се пробудят. Отново.
BRH:
–Най-сетне! Вече си мислех, че това никога няма да свърши!
Питър:
–Хм, странно, аз пък си мислех същото за цялото ни приключение в пирамидата.
BRH:
–Говорейки за това, виж!!
Казвайки това, внезапно стените на лабиринта ,или поне тези, които стояха пред нас, започнаха да се прибират в пода и не след дълго изчезнаха вдън земя. После изхода се разкри пред нас и големите му, високи врати се отвориха, откривайки гледка към пустинята и величествената река Нил,единствена по рода си.
Ние буквално стояхме, вцепенени от гледката и невярващи, че най-после успяхме да преминем през пирамидите. И така стояхме там замръзнали в тишината, с шокирани лица и ,,паднали ченета", какато се казва! (AN: XD )
След няколко минути тишина с Питър се спогледахме, като вече се осъзнахме и се върнахме към реалността, и аз наруших тишината.
BRH:
– Между другото, взех Цветето на живота.
И двамата пак погледнахме към изхода и започнахме да бягаме, сякаш до сега сме били затворени в течение на хиляди години!! Бягахме всеедно, дяволът ни гонеше за главите ни, или смъртта ни преследваше за живота ни!! Не мога да го опиша точно, но просто се втурнахме къз изхода като невидели!!
И двамата се радвахмме, че всичко най-сетне приключи (само в пустинята) и продължихме своето дълго пътуване към Валзах, за да спрем господаря.
Следваща точка: град Валзах
BẠN ĐANG ĐỌC
Black Riding Hood
Phiêu lưuВНИМАНИЕ: Тази книга е само чернова, която ще бъде преработена и разгърната из цяло в бъдеще!!! Историята на едно момиче жадно за мъст и справедливост. Момиче, което наричат Черната шапчица, но тя е далеч повече. Въпреки всички препятствия тя доказв...
