ВНИМАНИЕ: Тази книга е само чернова, която ще бъде преработена и разгърната из цяло в бъдеще!!!
Историята на едно момиче жадно за мъст и справедливост. Момиче, което наричат Черната шапчица, но тя е далеч повече. Въпреки всички препятствия тя доказв...
....Подът пропадна и аз и Питър с него. Падането не беше дълго, но беше неочаквано. Определено беше неочаквано! След падането всичко беше в прах и пясък, който всеоще се спускаше надолу като гъста мъгла така, че нищо не се виждаше. Аз лежах на пода, още потресена от падането, и кашлях заради пясъка, заседнал в гърлото ми. Цялата бях в пясък. Славабогу нямах в очите, понеже ги закрих с качулката си. Плюсът винаги да носиш наметало!
След малко станах и имах чувството, че всичко ме болеше. Знаех, че Питър е наоколо и чух как и той се изправи. Като се изправих, от болка загубих равновесие и залитнах, но с ръцете си напипах стена. Опрях се на нея и изчаках една две минути болката да спре и мъглата да се вдигне.
Когато въздухът най-сетне се изчисти, можех да видя Питър и да огледам обстановката наоколо.
Пред нас се издигаха множество високи, всички до една описани в иероглифи стени и вход към някакъв коридор. Очевидно това беше един голям лабиринт. Имаше само един вход така, че влязохме и аз започнах да чета инструкциите на глас.
,,Това е финалното изпитание на фараона, чиято заповед бе да се построи тази легендарна пирамида на смелостта и живота. Ако преминеш от тук, по правилния път, пътешественико, то значи ти си достоен да живееш и да притежаваш Цветето на живота. То носи могъщ дар , може да дари живот на мъртвия, но преди да го отнесеш, след като ти посмя да го откраднеш от ръцете на фараона, той ще те пусне жив, ако докажеш, че го заслужаваш. Ако си достатъчно смел, за да имаш сила да дариш някого с шанс за нов живот.
Изпиатанието на фараона е: ти трябва да преминеш този лабиринт сам, за да се докажеш, но внимавай, една грешна стъпка, един грешен завой,един силен шум и ще събудиш гнева на покойните мумии и задействаш хиляди смъртоносни капани. Тук почиват ,вечно, хиляди мумии, затова фараонът нарече мястото ––––––– , а всяка дума на владетеля е закон така, че пази се! "
Частта, която пропуснах беше задраскана. С кръв и с нещо друго, което очевидно оставяше дълбоки следи върху стената така, че да не може да се разчете. Над този малък надпис, в центъра на стената, стоеше друг изписан с големи червени букви. Той изглеждаше доста заплашително, всеедно казваше, че тук лежи голямо зло, което само чака да дойде някой върху когото да отприщи целия този гняв, който е събирал през годините. А той определено беше много! Честно казано, надписът ми направи впечатление. Очевидно беше нещо като име на тази гробница. Отправих погледа си към големия червен текст и се опитах да го преведа. Писвих очи, само мърдайки устните си без да издавам звук и изведнъж ахнах, но в лошия смисъл на думата. Направо не можех да повярвам какво бях прочела туко-що там горе. Надписът гласеше:
,, ..................Град на мъртвите.................
Или умираш или си умрял!!!"
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше плашещо, но не колкото да ме уплаши и да ме откаже от това да продължа! Не аз не се предавах, а и стигнах твърде далеч, за да се предада. Вече нямаше връщане назад, затова продължих напред и просто затворих очи и казах на Пит какво означава надписа. Той се намръщи и отвърна:
– Е, ........явно така се казва гробището. Ще продължаваме ли?
Аз кимнах и отворих очи. В момента, в който се раздвижихме и тръгнахме към единия от двата възможни входа, след първия, изведнъж отново настъпи едно кратко земетресение и преди да се усетя, между мен и Питър се появи от нищото една висока стена. Е, очевидно от пода ,изникна, но защо точно между нас? И тогава си спомних думичката от текста ,,сам". Явно този лабиринт целеше да ни раздели и целта на изпитанието беше да намерим пътя към другия и този към изхода, но без да говорим (за да се ориентираме, един към друг). Иначе щяхме да събудим мумиите, а те бяха навсякъде и бяха твърде много, за да ги победим, дори и заедно.
Попаднахме в кофти ситуация и нямах и идея как ще се измъкнем!
Питър:
– Серииз какво стана? Добре ли си?
BRH:
– Да добре съм, а ти?
Питър:
–Нищо ми няма, но какво подяволите сана?
BRH:
– Помниш ли инструкцията? Е, тя гласеше, че ще трябва да го преминем сами така, че ето ни сега и говори по тихо, да не загазим още в началото.
Питър:
– А какво ще правим сега, забога?!
BRH:
– Е, явно ще трябва да изпълним задачата и да се намерим,...........така че............. ще се видим на изхода. :(
Питър:
– Да,........ще се видим на изхода,...........................предпологам...
