Black Riding Hood

2.11 Глава - От селото в града (10-та част)

       Гледна точка на Черната шапчица

  Разчетох иероглифите и разбрах доста за вярванията на египтяните, но нищо за задачата ни сега. Върнах се да разгледам цилиндричната колона, на която стоеше цветето и прочетох надписа на нея:

  ,,Това е наградата ти – Цветето на живота. То е свещен подарък пратен на земята, в ръцете на египтяните, от боговете на небето. В знак на уважение към честността, смелостта, досетливостта и интелигетността ти."                            

   ,,То разцъфва, истински, само когато лъча на светлината на нечии живот угасва. Храни се от светлината и топлината на слънцето,с която бог Ра ни дарява. Пази го добре, но внимавай, защото голямата сила е и голяма отговорност!"

     Под тези символи имаше една кръгла, добре оформена, дупка в цилиндричната колона. Беше точно като за медальона ми, но той беше само половинка.

BRH:

–Виждаш ли тази дупка тук?– казах аз и Питър кимна.– Мисля, че знам с какво да я запълним, но има проблем.

     След като казах това извадих медальона си и го приближих, за да видя дали ще пасне и преди да кажа нещо...

Питър:

– Чакай! – Питър ме прекъсна.– Мисля, че имам нещо по въпроса...– и с това той прихвана вниманието ми.

   Аз чаках с нетърпение да разбера какво има Питър, докато той изваждаше нещо от дрехата си. Накрая той измъкна от врата си един медальон, досущ като моя, само, че на него беше изобразена луната, а на моя – слънцето.

BRH:

– Не мога да повярвам! Хайде! Какво чакаш? Да разберем дали тези са това, с което търсим да запълним дупката!

   Двамата бавно и внимателно, един след друг сложихме половинките на мястото и те си паснаха. Не само по форма и размер, а изобщо. Очевидно бяха едно цяло и плюс това и мястото явно бе за тях!

   Поставихме ги и...

          Нищо. Буквално нияо. Нищо не стана!

     Толкова много очаквания и нищо не стана. Идвамата бяхме разочаровани и се чудехме какво е грешно. Реших, че вече ще получа отговора на всичките ми въпроси и какво стана...

...нищо.

    Сега в главата ми, на мястото на надеждите и очакванията ми, се появи само един въпрос. „Какво е грешно подяволите, че нищо не става?!". Съжалявам, но вече направо не се сдържах. Добре, че не го казах на глас.

BRH:

–Нещо не е наред.... нещо не е, както трябва.– казах и се вгледах в медальона поставен в колоната.– Може би...–едвам щях да довърша , докато се протягах към медальона и изведнъж без да искам бутнах медальона и той се завъртя като една цяла плоча, като диск. Аз не довърших, понеже се стреснах за минута, но осъзнах, че това чудо просто може да се завърта.– Хмм...тук има някаква логика. Да видим. На стената не пишеше нищо подробно затова, нито пък на мястото откъдето взех медальона...

Питър:

– Нито пък при мен.

BRH:

– Е, значи ще предполагаме. Хмм, ами например: Ако трябваше да избираш, ти кое би предпочел, луната или слънцето?

Питър:

–Ами... може би слънцето. Ти?

BRH:

– Аз определено бих избрала луната. Просто ми харесва повече от слънцето и обичам нощта повече от деня, така че... Е да помислим, ако имаше някаква връзка с нас...това как би повлиало на...А стеих се!!! Имам идея!!!

Питър:

– Е, какво чакаш? Изпробвай я!

BRH:

–Е, ако ти беше слънцето, а аз луната...тогава половинките трябваше да стоят така...–отвърнах и завъртях медальона, така че слънцето да е от страната, на която Питър стоеше, а луната–на моята и...

        ...този път се получи! Или поне така мисля, де.

     В момента, в който го завъртях се  усети съвсем леко земетресение.

Питър:

– Знам, че не сме за наградата, но ако нещо падне или подобно върху цветето на живота, надали ще стане по хубаво така, че какво ще кажеш да го вземем или поне да го опазим.– каза той, докато залягахме на земята, а земетресението сваше по-силно.

    Аз кимнах и грабнах Цветето на живота от мястото му. Тогава земетресението изведнъж спря и преди да се усетим...

...пода пропадна и ние с него!

Следва продължение...