Black Riding Hood

3. Глава-Коя е Черната шапчица (пролог)

    Здравейте! С Пит прочетохме, какво съм писала до тук, за да си припомни той всичко, което преживяхме, и осъзнах нещо (с негова помощ разбира се). Писах много за нашите приключения по спомените и на двама ни, но никога не съм ви казвала например, защо всички ме наричат Черната шапчица. Е мисля, че е време да разкрия тази  мистерия пред вас!

     Когато бях малка (след като загубих родителите си от господаря и баба ми уши черното наметало за ,,погребението" им) веднъж се разхождах из гората и забелязах палатки на ловци. Може би от нашето село. Стана ми интересно и реших да огледам какво носят със себе си в раниците отвън. Приближих се тихо и отворих едната чанта вътре имаше цяла торба с всякакви храни. Не ме разбирайте погрешно, но тогава бях малка, бях и полувълк (и още съм де) и баба нямаше никакви пари за храна. Всички бяхме принудени да се храним с каквото намерим в гората. Билки плодове, но и това не стига за човешкия организъм.

      И така, де вълчия ми апетит се обади. Не можах да устоя и просто грабнах торбата с храна, но точно в този момент един от мъжете излезе от палатката и ме видя. Тогава не можех всеоще да контролирам вълчите си инстинкти, също както и ,,дарбата си" да се променям от части и...без да се осъзная зъбите ми се бяха изострили и се виждаха от 1000 метра. Ловецът ме забеляза веднага и се изплаши. За момент незнаеше какво да прави и просто издърпа един от ножовете за одиране на кожи и започна да ме замерва. Аз бързо избягах и се скрих зад дърветата. Бях ужасно разтревожена, понеже мислех, че мъжът ме познаваше и... кой знае какво щеше да каже за мен в селото. Това бе огромен риск да загубя живота си. Лутах се в гората още няколко часа и се прибрах. Казах само на баба какво се бе случило и тя ми обясни, че не съм била виновна и просто съм искала да се погрижа за гладното си семейство. Няма нищо лошо в това, но аз всеоще се чувствах всеедно съм ги откраднала.

      На следващия ден всички отидохме в селото за пазара на главния площад. Както винаги там беше претъпкано. Забелязах на пейките пред една кръчма същите мъже, които бяха в палатката вчера. Един от тях им разправяше за ... снощната ни среща. Другите не му вярваха. На тях им звучеше като приказка. Поредната измислица за полумомиче, полувълк със страшни бели зъби, кръвожадна усмивка и черно наметало. Поредната страшна история за паранормално същество някъде навътре в гората.

     Бях спокойна, че не ме е разпознал. Докато изведнъж той погледна към мен-единственото момиче насред тълпата, което стоеше и немърдаше, и само го гледаше с безизразно лице. Лицето му пребледня като ме видя и с ужас ме посочи и каза на другарите си ,,Това е тя!". Те всички ме погледнаха и след  минута един от тях извика ,,Хванете я! Тя е крадла!", а аз докато се осъзная... . Скоро всички хора от тълпата ме гледаха, а ловците се разбързаха да станат от местата си. Аз незнаех какво да правя, затова просто побягнах. Докато бягах се обърнах и им извиках ,,Не съм крадла! Нищо не съм откраднала!", а те ми отвърнаха със (или поне един от тях) ,,Само ела тук!!". Започнах да пищя, докато се борех да мина през тълпата и да стигна до баба. Накрая я намерих на един от щандовете и без да спра да бягам направо я прегърнах и се скрих зад нея. Тя се обърна и попита ловците ,, Какво искате от внучката ми, господа?". Те й обясниха какво е видял вчера техния другар и тя отвърна, че е невъзможно едно малко момиченце да има огромни зъби на вълк и да краде от тях.

  Баба:

–Как смеете да обвинявате едно малко момиченце в такава кражба,небивалица!

      Те се засрамиха и ни оставиха намира, но... . След месец и нещо повечето хора ме знаеха като Черната шапчица. Явно онези ловци бяха разпространили на много хора информацията за момиче с черно наметало, което краде и е сираче и така, всенякоя уста е изрекла прякора Черната шапчица и... Сега той означаваше обратното на Червената шапчица. Червената е като символ, икона на добротата, а Черната е точно обратното-злото и тъмнината.

И ето така станах известна като Черната шапчица. Много от хората забравиха истинското ми име и само най-лоялните, най-верните и най-скъпите го запомниха. Аз съм горда с него, но... сега вече съм Черната шапчица. Това е нещо сериозно, което не мога да игнорирам. Факт е и е една голяма част от живота ми. А името Серийз Хууд...ще си остане тайна между нас!