2.8 Глава - От селото в града (7-ма част)

46 11 0
                                    

      Гледна точка на Питър

    Влязох в следващата стая и там открих няколко ковчега, със отбелязани символи на тях,същите символи на стената и няколко различни предмета на голяма платформа (представете си я като маса). На стената бяха само пет египетски символа, които нямах представа какво означават, и нищо повече. Нямаше никакво описание какво да правя. Помислих си страхотно, сега ще гадая поредната скучна задача-пет часа ще мъдря какво да правя с тези неща и докато се измъкна от тук ще стане утре. Затова реших да действам по-бързо. Помислих си: ,,Така или иначе, няма да направя нищо като хората така, че ще е по-добре просто да измисля нещо на бързо и да тръгвам към следващото препядствие." (AN: напомня ми на Just do it!, така,че...).

    Забелязах, че в центъра на ковчезите има празно място с размер за един от предметите. След десет минути долу-горе схванах задачата. Всеки символ на стената е отбелязан на един от ковчезите на боговете. На всеки ковчег принадлежи един предмет, които го символизира. Символът означава нещо, а предмета го символизира така, че трябваше да открия символа –силата на всеки от боговете, погребани тук. Макар и да не ми се вярваше, че са погребали истински богове.

   Както и да е, започнах с предположенията за какво означават египетските символи и долу-горе успях да се уриентирам. После ги сведох до преметите, а относно тях– те бяха: едно цвете (растение), съд с вода,една злата боршка на слънце, един плод и една сабя (едно оръжие).

    Поех дълбоко дъх и започнах да разпределям предметите по боговете им. Излях водата при единия, сложих цветето при другата, оставих плода на третия и т.н. Когато поставих и последния предмет на мястото му, изведнъж отново онова леко земетресение дойде за пет минути и.... събуди мъртвите от уш непробудния им сън. Изкара ги от ковчезите им и ги накара да идват към мен. Честно да ви кажа, не изглеждаха много дружелюбни така, че се подготвих за бой.

     След около петнадесет минути мумиите или боговете изядоха пердаха. За да съм честен не беше доста лесно да ги победя, което донякъде ме учуди,но все пак се утървах жив и здрав.Засега. Само се шегувам...макар и да не се знае, но както и да е! Даже ми се наложи за момента да използвам онова оръжие, за да резна нечии глави. Напрактика сабята доста ми хареса и реших да я задържа. Като сувенир или нещо от този род, но тя беше доста ефективна и щеше да ни бъде от полза. Да,...допадна ми, но повече исках да видя Серииз. Липсваше ми... помислих си ,,Боже, направо съм загубен без нея и зубраческите й умения! Все пак онези ме атакуваха, защото не подредих правилно нещата. Не знаех какво означават символите и това ме провали, но поне още стоя на краката си."

      Не мислех повече, за да не губя време и щом вратата към следващото изпитание се отвори, не чаках покана,а  направо се запътих на там.

Следва продължение...

Black Riding HoodWhere stories live. Discover now