Black Riding Hood

4.Глава - Роклята

   Дните се изнизваха един по един пред очите ни неусетно. Декември ставаше все по-студен и по-студен. Нощем, и денем де, се чуваха зловещите опявания на неспирните ветрове по улиците. През нощта, когато нямаше хора, те можеха да се развихрят и горко й на някоя бедна душа по улицата, завяна и издухана от вятъра, вече ледена статуя. Само светлината на уличните лампи добавяше покой и чувство за гостоприемство, уют у тия бедни души и в тази болна,мрачна картина. А през деня, когато въздушните маси се опитваха да освободят потенцяла си и духаха с всички сили, или поне се опитваха, пешеходците го отнасяха. Ветровете ги блъскаха в гърба и само се ядосваха, и от яд духаха още по-силно, та дано да ги съборят и да вземат да се приберат по къщите си. Ала там друга беда ги чакаше. Не ми се разказва в какви беди попадаха и всичко това заради Господаря...

     Всяка вечер, те не се спираха. Духаха и летяха накъдето им падне по улиците на града. Караха някои прозорци да се отварят или ги предизвикваха със зловещото си свистене. Клоните на дърветата чукаха и дращеха по прозорците, а хората уплашени, се страхуваха, вътре, и не можеха да намерят чувство за покой и да заспят спокойно.

     Но стига толкова тиранство. Стига толкова страх. Все пак не навсякъде беше така. Имаше хора, които всеоще пазеха надеждата в сърцата си имаха вяра в щастливия край на ,,новата ера", както я наричаше Господаря. Нейла ни помогна. Тя бе една от тези хора. Една скъпа , почти като втора майка, за нас душа, която ни подаде ръка след като ние на нея и реши да рискува живота си за нас. Както и още много хора направиха благодарение на нея. Тя ни събра цяла малка армия от хора, която чакаше някой да я поведе, заедно с народа към свободата. Този народ показа, че има надежда всеоще и има шанс за победа над тиранията. И така ние се озовахме с нещо като таен комитет, който събирахме всяка вечер в шивачницата на Нейла, за да усъвършенстваме плана за нападението. Накрая се разбрахме за няколко шпионина, сред поканените хора, които щяха да докладват, ако нещо станеше и щяха да пуснат останалите хора в замъка, щом беше време.

     През деня работехме по роклите (или по-скоро аз) и тайно се обучавахме при един от хората на Нейла. Дължахме й много и се опитвахме да даваме всичко от себе си за роклите. Когато най-сетне ги привършвахме, Нейла поиска да ме възнагради за работата ми като ми подготви тоалета за бала, а нейните рокли бяха най-прочутите в града. Точно затова Господарят ги искаше за племенниците си, де. Аз не можех да повярвам и много се зарадвах. Казах на Нейла, че не е нужно да се труди, заради мен, след всичко, което направи досега, но тя като мен и майка ми също е инат и накрая, деня преди бала, завърших в магазина с нея вечерта, да избираме рокли. Тя започна да ми предлага различни рокли, като на мен всички ми харесваха и казвах, че нямам против,но тя след всяко предположение сама го отхвърляше.