Black Riding Hood

2.15 Глава - От селото в града (14-та част)

Гледна точка на Черната шапчица

        С идването на поредния ден, затворени в пирамидата, вече се чувствах като истински затворник. Вървях и отчаяно гледах нагоре, отново чудейки се кога ще свърши това. Или по-скоро вече дали изобщо ще свърши.

        Вече може би стана седмица от цялата ни ,,почивка" в пустините на Египет. Имах чувството, че някой там горе ме мрази и не иска да освободим Валзах и цялата страна от управлението на господаря. Е, първото беше очевидно, но... за второто не съм толкова убедена. Кой знае колко неща той вече бе направил на невинните хора от Валзах и не само. Вече си мислех, че това е някакъв кошмар, от който ще се събудя всеки момент, но ......... нее, не беше за мое нещастие. А като говорим за кошмари снощи сънувах такъв. Ние с Питър бяхме заключени в лабиринта, но стените бяха огледала и не можехме да се намерим. Плюс това мумиите бяха подир двама ни. Беше ужасно като филм на ужасите. Чуваха се изстезания и смразяващи викове на невинни хора, а някаква фигура стоеше над лабиринта и се смееше злобно. Но май някой наистина не искаше да излезем от лабиринта, точно какато в съня ми...

      Вървях , малко бавно,понеже раната ми още не беше зараснала, и след един завой влязох в някаква кръгла арена, а в средата й бяха наредени египетски оръжия. Аз взех едното замалко в ръката си, защото ми прихвана погледа, и изведнъж от нищото някакава стрела се заби в крака ми. ТОЧНО там, където беше раната ми!

      Болеше ужасно и дойде неочаквано, затова не можах да я избегна и изкрещах с цяло гърло, изваждайки я веднага, след като се заби в крака ми. ИЗОБЩО не беше приятна гледка!! Беше отвратително и толкова реално, че ми идеше да повърна. Всеоще не вярвах, че допуснах такава проклета грешка, а що се отнася до острието, то падна на земята звучно, до мен.

      Най-сетне извадих стрелата, поне не се беше забила толкова дълбоко, и погледнах към острието. Хрумна идея. Взех го от земята. Изправих се със златното острие в ръце и заех бойна позиция.

      BRH:

– Покажи се, страхливецо! Не ме е страх от теб! Само пъзльовци като теб дебнат в сенките! Ела и се бий в истинска битка с мен! – аз изкрещях бясно.

     Чашата просто преля и аз изгубих търпение. Не ми пукаше за нищо друго в този момент освен това да се изправя срещу този долен плъх и да се измъкна от тази проклета пирамида с Питър.