My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Много искам...

- Закъсняхте. - обяви един глас зад Скарлет.
Тя се обърна рязко, дишайки тежко, и погледна жената, стояща зад нея. Беше висока, строга на вид, със стегнат кок на главата, тъмни очи и тъмна коса. Чертите й бяха остри, а погледът й можеше да разреже и стъкло. Само при студеното й изражение Скарлет я побиха тръпки.
- Съжалявам, аз... аз... - заекна тя. Спря да говори и си наложи да се успокои. - Имаше трафик и не успях да стигна навреме. Много се извинявам.
Нямаше как да каже, че се е успала, защото щяха да я сметнат за безотговорна. А реално не беше такава.
- Госпожице...
Жената спря за малко и погледна Скарлет въпросително.
- Тей. - каза тя.
- Да, госпожице Тей, вече не можем да ви допуснем до интервюто. Закъсняхте.
- Моля ви, бягах дотук, за да мога да стигна навреме. Наистина съжалявам и е важно за мен да остана. - започна момичето умолително.
Жената се приближи и я погледна отвисоко.
- Не можем да си позволим да допускаме всеки закъснял до интервюто. Хиляди ученици чакат ред, за а влязат в този колеж.
- Наистина много се извинявам. Много е важно за мен.
Жената вдиша бързо и гласът й, студен и безмислостен, каза:
- Убедена ли сте, че няма да си загубим времето с вас, госпожице? Защото ако е така, ще е най - добре да си вървите.
- Обещавам ви, че няма да съжалявате, че сте ме допуснали. Моля ви. Трябва да отида на интервюто.
Строгата жена я погледна изпитателно и наклони глава.
- Последвайте ме.
Скарлет си отдъхна, вдиша и издиша бавно и тръгна след нея.

                                 ***

- Момчета, мръднете се малко. - изпъшка J-Hope и седна на дивана при останалите.
Имаха репетиции шест часа. От обяд два часа пеене, след това три часа бяха тренирали хореографии в залата, накрая репетиции на сцената и вече всички бяха ужасно изморени. Бяха се върнали в квартирата си преди малко, когато се стъмни и никой не си напави труда да се преоблече. Просто влязоха, хвърлиха си нещата в коридора и се тръшнаха на дивана. Jungkook, J- Hope, Jin и Suga лежаха полуумрели, Jimin и Rap Monster гледаха телевизия, потънали в меките столове, докато Taehyung си имаше по - важна работа.
Четеше фенфикшъните на момичето, което се блъсна в него. Естествено, след като ги преведе на корейски. Да, интернет преводач. Той не знаеше български. Беше много изененадан каро прочете името си на листовете, но му стана интересно. Всъщност момичето имаше талант. Харесваха му, въпреки че беше странно да чете за себе си. Случки, чувства... все неща, които не бяха ставали, но все пак беше забавно.
Jimin стана, за да си вземе вода. Когато се върна, забеляза какво чете Taehyung и се приближи. Успя да прочете заглавието и се засмя силно. Всички го погледнаха, само не и V. Беше доста вглъбен в четенето. Jimin хвана листовете бързо и ги измъкна от ръцете на приятеля си.
- Леле, леле, леле. - започна той, като гледаше листа и едва сдържаше смеха си. - Не е ли малко самовлюбено, Tae?
- Върни ми го! - скочи той и се опита да го вземе, но Jimin го дръпна надалеч.
Всички започнаха да се смеят. Jungkook стана рязко и взе листите от момчето. Започна да чете развеселено на глас:
- " Той беше красив. И мил. Мислех, че просто фасада, но се оказа той самият. ". Е, Tae, това е толкова сладко! Не знаех, че обичаш да четеш за себе си.
- Стига де! Върнете ми го! - протестираше той, но не можеше да си го вземе.
Всички, вече ободрени, станаха и започнаха да четат фенфикшъните. Смееха се и говореха бързо. Не пропускаха възможност и за шеги.
- Хей, и мен ме има! - извика Jin.
- Hyung, има ни всички. - каза J-Hope.
- Харесваше ми повече, когато само аз бях там.
- Хей!
Taehyung се тръшна на дивана и скръсти ръце. Докато останалите от BTS се забавляваха, той си мислеше за онова момиче. Тя се блъсна в него, излязла от нищото, а после изчезна толкова бързо...
Доста странно, помисли си той.
- Хайде, hyung, не се цупи. - подвикна от другия край на стаята Jungkook. - Просто е смешно. Не е лошо да си самовлюбен.
- Щом казваш. - промърмори V.
- Да, но откъде ги взе? - попита Jimin, като вдигна листовете.
- Важно ли е?
- Мхм.
- Блъснах се в едно момиче пред университета. Тя ги изпусна и после изчезна. Не можах да й ги върна. - обясни момчето.
- И тези истории са били написани на корейски? - учуди се Rap Monster.
- Не, не бяха, гений. Преведох ги от български.
Tae стана и си взе листите от видимо развеселения Jimin. Седна пак на дивана и бръкна в джоба на дънките си. Извади часовника й. Циферблатът беше напукан и очевидно беше повреден, защото стрелките бяха спрели на 8:29.
8:29.

Здравейтее!Това е първият ми фик и се надявам да ви хареса! Давайте мнения❤️❤️