My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Вселенска глупост

Това беше тя - Taehyung беше убеден. Можеше да помни лица - беше добър финзиомист. В съзнанието му изникна споменът от сблъсъка им - рижавата й ярка коса, кехлибарените очи, стройната й фигура, листите по земята, болката от сбълъсъка...
Той се посмихна. Много искаше да види момичето, написало тези истории за него. Искаше и да й върне часовника. Пипна джоба на якето си и го усети в него. Но дали тя щеше да го познае с маската? Дали изобщо знаеше кой още беше в този салон? Tae реши да я остави сама да го разпознае, а не той да й казва кой е той и кои са те. Ще е забавно, помисли си той.
Зад момичето се появи и друго. Тя беше по - ниска, с черна коса и кафеви очи и с, което озадачи всички от BTS, типични корейски черти. Всички се спогледаха и Jungkook се ухили широко под маската.
- Имаме час за днес. - каза високата.
- Да, госпожице, но засега имаме само една свободна фризьорка. - започна едно от момичетата. - Ако една от вас е съгласна да почака...
- Аз ще почакам.
- Не, Скарлет, ти си по - отчайващ случай и от мен, а и едва те навих да дойдеш. Остани, а аз ще изляза за малко. Ще видя дали когато се върна няма да има свободна фризьорка. - каза чернокосата и понечи да тръгне.
- Soo! - спря я гласът на високото момиче, което очевидно се казваше Скарлет.
- Да.
- Ще ми вземеш ли торбите до колата.
- Ох! - оплака се Soo. - Толкова ли те мързи?
- Да. Съсипа ме от ходене. Длъжница си ми.
Тя се замисли, но после протегна ръка.
- Давай ги и да тръгвам.
Скарлет й ги подаде и Soo излезе. Никое от момчетата не знеше какво си бяха казали двете, защото не говореха български, но докато ги наблюдаваха им стана смешно.
- Свободната фризьорка е англичанка, госпожице. - предупреди я едно момиче. - Може да не ви разбере, когато й кажете какво искате от нея.
- О, няма проблем. Аз съм наполовина англичанка.
- Тогава ще ви е забавно.
Жената беше ниска и червенокоса. Изглеждаше някъде на четирсет. Скарлет й обясни какво иска и тя започна. Докато развързваше кока на главата й, тя започна да говори на английски:
- Значи знаете английски?
- Майка ми е англичанка. - отвърна момичето.
- Това е стархотно.
Taehyung се обърна към Rap Monster. Той изглеждаше доста изненадан и развеселен в едно. Затова слушаше внимателно. Tae не говореше английски добре. Разбираше повечето от разговора на момичето и жената, но не всичко.
- А, вие живели ли сте в Англия? - попита фризьорката, докато подстригваше малко косата на момичето.
- Докато станах на четири. Не помня добре мясото, само това, че баща ми държеше първия език, който ще науча, да бъде български. И аз говорех и двата тогава.
- А сега?
- Сега знам и други езици. Много обичам да ги уча.
- Кои са те, госпожице? Дъщеря ми учеше френски преди.
- Ами, знам още испански и корейски.
Всички момчета се спогледаха. Тя знае корейски!?, възкликна на ум V. Очевидно те бяха много изненадани. На Tae му стана любопитно и поизвърна глава към момичето, колкото тя да не забележи, че я наблюдава.
- Наистина ли сте научили корейски?
- Да. Беше заради приятелката ми - Soo-ah. Преди не искаше да говори български, а знаеше само корейски, защото баща й е кореец, затова се принудих да го науча. С нея често си говорим така, въпреки че корейския ми не е най - голямата ми сила.
- Въпреки това идеята е била страхотна. - за малко жената замълча, а после попита:
- Днес някакво важно събитие ли има? Много хора говорят.
- Да, така е. Днес е концертът на века.
Момчетата се дръпнаха леко встрани. Все пак не искаха да ги разпознаят.
- Така ли? Чий е?
- На любимата ми група - BTS. Днес ще ходя със Soo. Направо ще се побъркам от радост.
Rap Monster и Taehyung се засмяха и момичето, както и останалите от групата ги погледнаха - тя любопитно, а те - осъдително. Двамата прикриха смеха си с покашляне.
Момичето се наведе напред, за да огледа момчетата до себе си по - добре. Най - близо нея беше едно русокосо момче, с кожена маска на лицето и тъмни очи. Той усети, че Скарлет го гледа, затова се обърна леко на една страна и сложи ръка отстрани на лицето си, за да не може да го види напълно. Колкото и да искаше тя да го познае, толкова беше по - добре да не го прави. Тук беше по - добре да остане в тайна кои са те.
Само да знаеше, че седи точно до нас, помисли си развеселено Tae.
Скарлет продължи разговора си:
- Та, тази моя любима група ще има концерт и то тук - в България! Не вярвах, че ще се случи някога да ги видя наживо. Дори когато изкупиха билетите, се отчаях, че няма да мога да ги видя. Но Soo-ah е гениална.
- Значи идвате тук, за да ви подготвим да посрещнете мечтата си? - попита фризьорката, като сресваше косата й.
- Може и така да се каже.
Скарлет се обърна към момчетата. Jimin едва сдържаше смеха си, Jungkook се чудеше какво изобщо говори тя, Rap Monster се хилеше, а Taehyung се чудеше как може да е толкова глупава да не ги познае. Все пак те бяха седем, носеха маски като на идоли, беше убеден, че я видя да оглежда очите им... Нямаше ли най - сетне да разбере до кого стои...
И в този момент в салона влезе Soo. Тя седна на малкото диванче и погледна Скарлет.
- Ще се туткаш ли още? - попита я тя на корейски.
- Ако ме пришпорваш, ще се наложи да чакаш повече. - отвърна й тя и се подмихна.
Сега вече всички момчета от BTS я зяпаха учудено. Всъщност повечето разбраха, че тя каза, че говори корейски. Но не й повярваха.
Тя наистина говореше езика им.
Много интересно, посмисли си Tae. Но още по - интересно е защо не ме е познала още! Сериозно ли?! Пък и ние очевидно сме й идоли! Защо не може да се сети кой съм?
- Момчета, готови сте. - заяви една от фризьорките и те всичките се дръпнаха.
BTS станаха и се огледаха. Харесаха се. И всички излязоха. Без V, който се закова на вратата, загледан в нея. Тя нямаше представа кой беше стоял до нея. А дали щеше някога да се сети?
Кога ще ме познаеш?
След това излезе навън и настигна останалите, като стискаше в ръката си часовникът й.

Здравейте! Съжалявам, че се забавих с тази глава, исках да я кача по - скоро, но така се получи😂😂 Надявам се, че продължавате да следите историята ми. Ще качвам скоро❤️❤️
-Тея💚💛-