My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Всеки си има ангажименти

След три дни Soo реши да използва възможността, че концертът е днес и че е неделя, и си постави за цел да накара Скарлет да излезе от тях. Това няма да е толкова лесно, помисли си тя.
Рано сутринта звънна на вратата й.
Знаеше, че майка й често е на бизнес срещи, а баща й пътува в чужбина, затова тя беше сама у тях.
Когато никой не отвори, Soo звънна отново. На третия път на вратата се появи сънената Скарлет, която търкаше очи раздразнено.
- Защо си тук? - попита тя с онзи ядосан тон.
- Добро утро и на теб.
Момичето влезе вътре, а обърканата Скарлет затвори вратата и я последва.
Soo влезе, събу си обувките и се тръшна на дивана.
- Едно " благодаря за гостоприемството " няма ли да кажеш? - прозя се тя и легна на дивана до Soo-ah, като се опитваше да не заспива.
- Ние сме като сестри, следователно това е и моя дом. Защо да го казвам? Все едно да благодаря на себе си.
- Много бързо си присвои нещата ми. - изсумтя Скарлет и се облегна на рамото на приятелката си.
Soo бързо бутна главата й настрани и каза:
- Няма време за сън! Остават броени часове до концерта на BTS. Трябва да започваме да се приготвяме. Даже много се забавихме!
- Концертът е чак в 21:00. Колко е часът сега? - попита бавно сънливото момиче.
- Седем.
- Ох! Защо ме будиш толкова рано! Ела, когато стане обяд!
- А, не! Не ти уредих билети, за да проспиш концерта на века! Вдигай си задника веднага и да тръгваме! - отсече Soo и стана рязко, като бутна краката й от масичката.
Скарлет изпъшка и малко си вдигна главата.
- Хайде! - подкани я корейката и метна една възглавница по нея.
- Ставам! - изпъшка отново момичето и с полуотворени очи се довлече до банята.
Докато тя се оправяше, Soo отваряше шкафовете и хладилникът. Спря чак когато откри банани и ядки. Седна на плота и започна да яде.
Всъщност беше права преди малко. Те наистина бяха като сестри и затова Скарлет нямаше против тя да нахлува така у тях и да яде от храната й. Може би през повечето време, когато не беше сънена бомба със закъснител.
Когато Скарлет си облече традиционните дънки и късата тениска и си върза косата на рошав кок, излезе от стаята си и отиде да си вземе нещо за ядене. За жалост, най - добрата й приятелка беше изяла всичко.
- Хей! Ами аз! Какво ще ям сега, лакомнице? - ядосано каза тя.
Soo завъртя очи и хвана Скарлет за китката.
- Просто върви.

***

Когато стана три часа, всички от BTS тръгнаха към фризьорския салон. Мениджърът им им беше намерил някакъв забутан салон, в който да няма шанс да ги познаят. Разбира се трябваше да е добър, за да ги пращаше в него. Само най - доброто за перфектното шоу.
- Хей, някой да има идея къде се намираме? - попита Jungkook, докато пътуваха в колата.
- Нямам представа. - сви рамене J-Hope. - Предполагам е някъде на центъра. - той спря да говори и се обърна назад към задните седалки, където почти един върху друг седяха другите шестима.
Всички носеха кожените маски, за да не ги разпознаят. Беше странно да ги носят, защото всеки можеше да види, че очите им не са като на местните. По - скоро маските бяха за украса.
- Боже, Jimin, тежиш! - извика Jungkook, като буташе приятеля си от себе си.
За да се съберат, трябваше Jimin да седне в него.
- Аз виновен ли съм, че ти не тренираш? - започна отегчено Jimin. - А и не съм очарован от това положение.
- Мислиш, че аз съм?
- А не мислите ли, че и ние искаме малко спокойствие. - опита се да се намеси Rap Monster, но не му се получи особено.
- Не можеш ли да ядеш по - малко? - продължаваше да се оплаква макнаето.
- А ти не можеш ли да стъпваш във финес по - често?
- Пречите ми на почивката. - прекъсна ги монотонно Suga. Наистина му беше писнало от техните кавги.
И те млъкнаха. За кратко.
Той стоеше в Jin, който очевидно беше заспал. Rap Monster гледаше през прозореца, а в него, странно съсредоточен върху нещо седеше V.
- Taehyung - започна J-Hope, като погледна сега русото момче с тъмни очи, със слушалки в ушите и четящо от телефона си. - Хей, Tae!
Той вдигна глава и се огледа объркано.
- Какво?
- Стигнахме.
Той извади слушалките си и като отвори вратата, стана от приятеля си.
- Беше забавно. - каза Jungkook, а Suga го перна по главата леко.
Шофьорът и колата им останаха да ги чакат, а те тръгнаха към салона, който беше през пътя пред тях.
Решиха Rap Monster да говори, защото имаше най - добър английски. Трябваше да го говорят, нали?
- Здравейте, имаме запазени часове. - започна той на английски, когато влязоха в големия салон.
Беше доста просторен, целият в бяло и бежово, доста светъл, с много столове и фризьорки.
- Да, заповядайте. - отговори му едната от тях и има направи знак да седнат.
Те се настаниха на столовете и фризьорките започнаха работата си. Опитаха да ги накарат да свалят маските си, но те категорично отказаха.
Остана само една свободна жена сред тях.
В следващия момент в салона влезе едно момиче. Taehyung се обърна, за да види кой беше влязъл. Високо, стройно, русоляво момиче, със сладки лунички под дългите мигли на сините й очи. Беше облечена в дънки и тениска, заедно с една чантичка. В ръцете си имаше две торби, които остави на пода, когато влезе. Беше красива. И болезнено позната на Tae...
Странно защо той усето смътна болка в ръката точно там където се беше блъснал в...
Очите му се разшириха. Това беше момичето от университета...

Хей! Надявам се да ви хареса! Тази е малко по-дълга от другите глави и доста се постарах за нея❤️❤️ Ще пиша още скоро!💯💯
-Тея💛💚-