My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Имам нужда от теб!

- Ало, Kang Soo-ah. Kang Soo-ah, нали си ти? - извика някой наглец звъннал по телефона.
- Йа! Кой смее да ми звъни докато спя?! Много ли е трудно да се провериш колко е часът?! - извика ядосано и сънено корейката и като погледна часовника си набързо осъзна, че беше... беше 5:20 сутринта?!
- Kang Soo-ah, Kim Taehyung е. - така познатият глас на досадника по телефона се обади отново. - Повярвай ми нямаше да звъня, ако не беше спешно.
- Осъзнаваш ли колко е часът, Taehyung! Осъзнаваш ли, че ме будиш в 5:20 сутринта?! Какъв ти е проблемът?! И как по дяволите, намери номера ми?!
- Не е важно как съм го намерил! И да, има огромен проблем...
- И защо звъниш на мен?! Не съм ви фенка откакто Скарлет замина, не може да ми звъниш по всяко време и за всичко, наясно си нали?! - попита Soo-ah раздразнено, че я будят толкова рано сутринта, но всъщност наистина беше любопитна защо беше всичко това.
- Soo-ah, става въпрос за Скарлет. Наистина е важно. - гласът му звучеше твърдо и уверено, сякаш наистина го мислеше, а не беше просто шега в пет и двайсет сутринта.
- Какви ги дрънкаш, за Бога! Остави ме да спя и не се занимавай със Скарлет! Не ме интересува дали я следиш или не, но тя е голям човек, ще се оправи и сама!
И понечи да затвори, когато гласът на досадния Kim Taehyung я спря:
- Soo-ah! Изслушай ме! Заминавам за Амстердам. И то след няколко дни!
- Ти какво?! - извика корейката и рязко стана от леглото си, вече напълно будна. - Как си посмял да  ме прескачаш, малкия?! Казах ти изришно да не я търсиш и да не си й помисляш за нея! Какъв ти е проблемът с изпълняването?!
- Kang Soo-ah! - извика и момчето раздразнено през телефона. - Не е честно! Не съм виновен аз! Мениджърът ни е решил, че интересът към групата там е голям и е обявил извенреден концерт! Какво да направя?!
- Ами не заминавай! Просто не се качвай на шибания самолет и прояви воля поне веднъж в живота си! Всички знаем какво ще направиш, веднъж стъпиш ли в Амстердам...
- Как мога да не замина?! Ако ставаше въпрос за мен - добре, но зад гърба си имам още шест момчета, които разчитат на мен! Не мога просто да откажа да замина! Не мога да ги оставя просто така, защото "няма да издържа да не потърся Момичето от университета, докато сме там, съжалявам"! Това е абсурдно, осъзнаваш ли го?!
- Добре, добре, нека се успокоим... - Soo-ah прекара пръсти през косата си и като подпря ръце на коленете си, въздъхна:
- Какво точно искаш от мен?
V си пое сълбоко въздух и заяви:
- Трябва да дойдеш в Амстердам.
- Ако аз дойда в Амстердам, какво ще се промени? Явно заминаването ти, както й неспазването на обещанието ти е неизбежно...
Въздишка и от другата страна на телефона. После тишина. Корейката вече мислеше, че Taehyung просто е духнал някъде, зарязвайки телефона си отворен и тъкмо беше напът да се развика, когато той най-сетне проговори:
- Не знам. Не знам, Soo-ah. Може би ще успееш да говориш с нея и да й обясниш, че нито ти, нито аз сме искали да я нараним... Най-вече аз. Предполагам, че ме мисли за по-голяма отрепка, отколкото съм...
- Мислиш ли? - саркастично отвърна Soo, но всъщност споделяше същото мнение.
Колкото и да беше гневна на Скарлет за всичко това, тя все още й беше ужасно близка. Не можеше просто да я остави на произвола, колкото и да й се искаше. Не можеше да я остави да я мрази, колкото и да й се искаше да тегли една майна на всичко....
Ако Taehyung се появеше там и успееше да в намери, омразата й към него щеше да се разпали отново - а това щеше да я изгори отвътре. Скарлет беше създадена за залези, книги и мечти, не за злоба, омраза и лоши спомени...
Kang Soo-ah отново прокара пръсти през косата си и попита уверено:
- Taehyung, какво ще направиш, ако намериш Скарлет? Чисто хипотетично...
- Бих говорил с нея. Бих й казал колко много съжалявам, но знам, че моите извинения няма да помогнат. Не искам да ми прошава, но искам да направя нещо за нея - нещо, която да й помогне някак. Бих й казал, че искам да й се реванширам. Бих казал толкова много неща, които вероятно тя няма да изслуша... И точно затова ти си ми нужна. Ако успееш да я убедиш да ме изслуша, ще успея да намеря начин да й се реванширам, без тя да ми затръшне вратата в лицето...
Тишина.
- Добре. - заяви изведнъж Soo. - Прави както си решил. Кога летиш за Амстердам?
- След два дни.
- Ще бъда там. Ще те чакам на летището. Гледай да няма папараци или охрана. Колко време ще си в града?
- Около два дни, но ще успея да направя нещо, което да ни забави.
Въздишка и после нечий лек смях.
- Не мога да повярвам, че правим това. - каза откровено момичето. - Съзаклятнича с най-големия враг на "незнайно-дали-е-бившата-ми" най-добра приятелка. Направо не е за вярване! Сигурно полудявам...
- Защо да не е за вярване? Аз вярвам. Направо си е твърде реално за мен...
- Kim Taehyung! - прекъсна го изведнъж корейката.
- Да?
- Обещай ми, че ще дадеш всичко от себе си да я върнеш, каквато си беше преди.
- Обещавам.