My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Игра на обвинения

- Какво каза?! - извика Скарлет и почти изтърва телефона.
Ръцете й се бяха изпотили внезапно, а в главата й настана пълен хаос - какво, защо, как... Всичките й мисли се въртяха лудо и се сблъскваха по между си, коремът й се обръщаше от нерви, а ръцете й силно тепереха, карайки я да се чувства сякаш сърцето й беше единстеното, което я поддържа жива.
- Скарлет, защо някакъв човек те заплашва в интернет?! - извика също стресната Soo-ah. - И Taehyung също! Какво се е случвало, за което не знам?!
Вече не само ръцете на англичанката трепереха - тя цялата се тресеше неудържимо, едва задържайки последната си капка самообладание. Не разбираше нищо, а и не искаше да разбира нищо. Беше я страх и в същото време не я беше страх. Какво, по двволите, чувстваше?! Какво, по всички дяволи на Ада, се случваше наоколо?!
- Soo-ah, нищо не е ставало...Не разбирам... - опитваше се Скарлет да дойде на себе си.
Осъзнаваше, че със страх или истерия нищо няма да направи, нищо няма да се оправи, ако тя изтрещи у тях.
- Ами звънни на Taehyung! - каза приятелката й по телефона сякаш е очевидно какво трябва да се прави в такива ситуации. - Big Hit трябва вече да са му казали каквото знаят... А и щом ви заплашват и двамата, той ще трябва да дава обяснения за това коя си ти и каква връзка имате.
Корейката стоеше в очакване на телефона. Може би за да чуе как Скарлет признава, че V от BTS й е гадже...
Но такова признание нямаше да получи. Не само защото не беше истина, а и с времето, макар и малко, което беше прекарала с Taehyung или покрай него, я накара да се замисли как точно го харесва...
Да, той беше мил, красив, отзивчив, много талантлив, с прекасни блестящи очи. И Скарлет го харесваше, това беше истина...
Но това не беше по онзи начин. Онзи, който хората отдаваха на голямото влюбване. Скарлет беше била с идола много малко и за много кратко, но всеки път виждаше в него сладко и добро момче или най-добър приятел ( при това доста секси приятел), но не точно гадже.
Не си го представяше.
Може би и не трябваше.
Мамка му., каза си тя и раьтърси глава. Не можеш точно сега да мислиш за това!
Англичанката вдиша няколко пъти дълбоко, за да се успокои, и каза, разочароваща Soo-ah:
- Ще му звънна и ще разнищя това. Не се тревожи.
И й затвори.
Хвърли телефона си на дивана и хвана главата си с ръце. Беше толкова притеснена, че чак коленете й омекваха. 
Дишай. Дишай. Дишай..., шепнеше тя тихо и едно след друго, почти като мантра.
Трябва да се успокоиш. Не трябва да изпадаш в истерии. Не можеш да звъннеш толкова разтърсена на Tae. Трябва да си спокойна. Трябва да си спокойна!
Пое си пак дъх. И пак. И пак. И пак. След малко, когато се беше поуспокоила и вече не трепереше толкова, вдигна телефона си, който случайно беше паднал не на дивана, а на пода, и набра онзи познат номер...
Не отне много и V вдигна. Все още притеснена до припадък, Скарлет започна да говори почти успяваща да се овладее:
- Taehyung, какво се случва? Soo-ah ми звъни и ми казва, че някакъв социопат ни заплашва в интернет! Какво знаеш...
- Скарлет Тей. - нечий чужд глас отекна в главата й през микрофона. - Трябва да говорим.
Този глас, така познат и така непознат, който караше момиче да настръхва и в същото време да поиска да се скрие.
Не беше Taehyung.
Това беше Jin.
Скарлет разпознаваше отлично гласовете на всички от Bangtan, можеше и на сън да разпознае гласа на втория си биас от тях, но в мига, в който разбра кой е, я подиха тръпки. Щом другите вече знаеха за нея и щом не Tae вдигаше телефона си, а Jin, това в никой случай не бешв добре. Като добавим заплашванията в нета, сутринта бешв пълен кошмар...
- Аз... - заека англичанката, неспособна да каже каквото и да е.
- Просто ела в апартамента ни. Знаеш къде да ни намериш.
И затвори.
Сърцето на Скарлет щеше да изскочи, докато сваляше телефона си от ухото. Знаеше, че трябва да отиде. Знаеше и че вероятно Taehyung щеше да си има проблеми заради нея. Знаеше, че трябва да е спокойна и да не показва пред никой колко изплашена и притеснена беше.
И това и възнамеряваше да направи.
Без даже да се усети беше си облекла дънките, голямата бяла тениска и черното сатенено яке...
И след това, грабвайки ключовете и раницата си, излетя от тях навън.