My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Няма да се измъкнеш толкова лесно

Скралет изхвърча от тях с бясна скорост. Тичаше по улицата край хората, които крещяха след нея, когато тя се блъскаше в тях. Буквално се претъркули надолу по стълбите на метрото и влетя в метростанцита. Тъкмо си извади каратата за пътуването, когато се усети... че е трябвало да я зареди преди два месеца...
- По двволите... - каза си тихо тя и отиде да си купи билет.
Хвърли се в метрото, преди вратите да се затворят и се опита да си поеме въздух.
Това беше бързо..., каза си тя и седна на едно свободно място...
... И след малко вече беше стигнала на НДК. Излезе оттам и се озова пред Пилоните.
- Сега накъде беше? - запита се Скралет и извади телефона си, за да види пак снимката. - Да... надясно...
И тръгна още по-бързо.
Дано не се е забутал някъде, където не познавам улиците., каза си момичето и поклати глава.
След малко вече ходеше по улицата, на която би трябвало да бъде Tae... Би трябвало...
Скарлет се оглеждаше наоколо, но не видя и следа от известен кореец по улицата. Оглеждаше витрините на магазините, питаше продавачките дали са го виждали, но всички казваха едно и също - "не".
- За Бога, V, казах ти да не мърдаш оттук... - промърмори протеснено момичето и продължи надолу по улицата...
... Когато видя най-добрата си приятелка пред себе си да говори с някакво много познато момче...
Taehyung?!
- Soo-ah! - извика Скарлет и момичето се обърна усмихнато.
До нея наистина стоеше корейския идол с кожена маска на лицето и една торба с храна в ръка.
Май някой е търсил закуска...
- А, Скарлет... ти дойде...
Не звучеше толкова зарадвана, колкото искаше да изглежда. Лицето й казваше:" Говорех си с Taehyung, защо ме прекъсваш?! "
А това на Скарлет казваше...
- Какво правиш тук? Да не би пак да ме следиш?
- Здрасти, Jin-Ji! - каза момчето и се усмихна насреща й.
- Здрасти. Може ли за малко да я... отвлека за малко? - попита англичанката и без да дочака отговор, дръпна настрани приятелката си. - Ти следиш ли ме?
- Не, разбира се. - възмути се Soo-ah. - Само месинджъра ти.
- Моля?!
- Помниш ли, че беше с моя телефон, когато си забрави своя в съблекалнята на BTS? След като ми го върна, забрави да си излезеш от фейсбука. И когато видях, че Tae ти е пратил снимка...
- Реши да го накараш да излезе с теб?
- Не точно.
Скарлет поклати глава и изгледа приятелката си на ръба на отчаянието.
- Ох, Soo-ah...
- Здравейте. Аз още съм тук. - обади се отново V и им помаха все едно са на пет метра един от друг и сега се виждат за първи път. - Не разбирам какво говорите...
- Слава Богу... - прошепна тихо Скарлет и корейката се ухили леко, навела поглед.
- Но яде ли ви се сладолед?
- Сладолед? - попита объркано Скралет.
Да не би да ми чете мислите? Аз умирам от глад!, каза си тя усмихнато.
- Да, искате ли?
- Разбира се.
- Аз ще отида да купя.
И тръгна към един магазин, когато се спря и пак се обърна към момичетата.
- Трябва ти помощ с езика, нали? - попита Soo-ah и Тае кимна. - Добре. Аз идвам.
- След малко идваме, Jin-Ji. - каза и момчето и двамата тръгнаха нагоре по улицата.
Само гледа как да му се набута... Но това си е V, всички го харесваме..., поклати глава Скарлет и се огледа.
Видя една пейка и изморено седна на нея. Всъщност цялото това бягане от тях до тук и то толкова рано сутринта беше доста изморително. Добре че си обух кецове...
Докато чакаше да се върнат, тя плъзна поглед покрай улицата. Много хора ходеха забързани за някъде, носеха куфарчета или раници и пресичаха бързо.
Но една група момичета доста подозрително се разхождаше с плакати на BTSи маркери.
- О, не. A.R.M.Y.-тата са го намерили. - притеснено каза момичето, познавайки темперамента на всички лъди фенове. - Трябва да измъкна някак Таеhyung оттук без да го видят.
И почти тичайки, Скарлет влезе в магазина за алкохол и цигари. Корееца и корейката бързо се оправяха с парите и с трите сладоледа, когато приятелката им ги дръпна ниско долу.
- Какво става, Jin-Ji?
- Феновете ти те издирват, Taehyung. - обясни му тихо Скарлет и направи знак на продавача в магазина, който можеше да значи "ние сме луди", "не сме луди" и "звънни на психиатъра" едновременно.
Но поне свърши работа и той замълча.
- A.R.M.Y. са тук? - попита Soo-ah и погледна притеснено приятелката си.
- Да. Отвън са. Тихо.
- Дано не намерят къде живеем. - каза тихо момчето. - Иначе ще трябва да се местим... пак...
- А къде живеете сега? - опита се да разбере корейката, но приятелката й в прекъсна:
- Замълчи, Soo. Отвън са.
Всички затаиха дъх, клекнали зад витрините за сладолед, чакайки нещо да се случи...
... И тогава шумна група от момичешки гласове влез през вратата на магазина.
Сърцето на Скарлет ускоряваше ритъма си с всяка секунда.
Дане не ни намерят, дано не ни намерят..., силно се надяваше тя.
Тогава усети погледа на V върху себе си. Когато се обърна към него, той бързо погледна в друга посока.
Какво ли има?
Гласовете на момичетата се чуваха силно и изпълваха целия магазин.
- Виждали ли сте един много сладък кореец наблизо? А да знаете сега къде е? Наистина ли не знаете?! Моля ви, важно е!
Една през друга те заливаха с въпроси продавача и се опитваха да изкопчат нещо от него, но той все казваше, че не знае и накрая те си тръгнаха.
- Ох, така е по-добре. Не е приятно да бягаш от фенове. - каза Taehyung и стана от пода.
След него се изправиха и двете момичета и се вгледаха във вратата, сякаш очакваха момичетата да се върнат.
- Ам... Някой още да иска сладолед? - попита V и пак се усмихна харизнатично, вече свалил нижената маска.
- Аз ще изям даже този на Soo-ah. - въздъхна успокоено Скарлет и извади три сладоледа от витрината.
- Хей!
- Не мрънкай.
Тае се засмя леко и като взе сладоледите, отиде до касата и ги плати. Беше сладко как им купува следолед, въпреки че едва се оправя с парите. И с езика.
След малко изядоха всичко, стоейки на пейката. Скарлет стана за малко, защото й беше писнало да стои на едно място. Тогава и Тае стана.
- Наистина беше много хубаво с вас, но трябва да се прибирам. - каза с нежелание той. - Иначе останалите ще ме убият, че съм се забавил със закуската.
И показа торбата със закуски в ръката си.
- Добре. Няма проблем. - отвърна леко разочаровано англичанката - някак си се надяваше, че ще прекара повече време с него.
- Спокойно, Jin-Ji. Няма да се измъкеш толкова лесно.
И като се усмихна запоследно, той си тръгна. Скарлет се загледа след него как се опитваше да се слее с тълпата, но всъщност не мус е получаваше толкова.
- Той е много сладък. - заяви на български Soo и стана.
- Говори ми. - ухили се и Скарлет и те тръгнаха да се прибират - англичанката да спи, а корейката да изяде всичката храна, която стоеше в хладилника й.

************************************************************************^

АНЬОООНГ❤️❤️❤️
Това е най-новата глава и последната, която ще кача от този профил😢😢😢
Разбира се, ще продължа историята. Не се тревожете. Ще се опитам да я прехвърля или да я кача наново..
Няма да се отървете от мен толкова лесно😉😉😉
Обичам ви❤️❤️💯💯👑
- Тея💛💚-
...mine only...