My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Срещата

Скарлет знаеше колко е часът.
12:00.
И все пак беше отишла по - рано.
Защо?
Ами защото се вълнуваше. И то много.
Ще се срещна с Kim Taehyung?! Ще се видя с него?! Как се случи това?! Дали няма да си оплета езика? Ами ако забравя да говоря корейски?!
Не, не... това е абсурдно. По - големият ми проблем сега е, че телефонът ми е в него. Без парола. С куп негови снимки вътре!
За Бога, ако ме помисли просто за луда фенка!
Дишай, Сларлет, дишай. Всичко ще бъде наред. Не откачай когато Taehyung се появи, не откачай...
През цялото време през главата й минаваха подобни мисли.
Започваше да се притеснява, после се успокояваше, после пак започваше да се притеснява и така... ами, около два часа.
Момичето проверяваше часовника си буквално през две минути.
12:10
Мразя да чакам! Защо изобщо дойдох толкова рано?!
12:15.
Ще пиша на Soo-ah, за да убия време. Знам, че е някъде наблизо така или иначе.
И Скарлет извади телефона си. Всъщност беше старият на Soo-ah, който тя й даде сутринта.
"Хей, Soo. Къде си?"
"Следя те."
"Следиш ме?"
"Спри да се занимаваш с телефона ми, а се оглеждай за него!"
"Ама е още рано! Умирам от притеснение, Soo!"
"Успокой се. Ако сгафиш, веднага ще дойда."
"Да дойдеш? Няма да дойдеш заради мен, а заради Tae!"
"Аз си имам причини. Ти мисли каквото искаш."
"Ама, Soo..."
"Азиатец на два часа! Обърни се!"
Скарлет рязко се обърна и видя едно момче. Най - обикновено. Не Taehyung. Момичето въздъхна.
"Забавно, Soo-ah. Искаш да ме стресираш ли?!"
И спря да пише за малко. А и корейката не й отговаряше.
И какво се предполага, че трябва да правя сега? Ще се побъркам от скука и притеснение!
12:24.
Боже, чакането ме убива!
12:30.
Ама защо се бави толкова?!
Ааа... вярно. Аз подраних.
12:36.
Дано не изтърся нищо толкова абсурдно, че да реши, че съм побъркана!
12:41.
Ох, ще се побъркам!
12:48.
Ще се поразходя наоколо. Не ме свърта особено на едно място.
Тъкмо да тръгне нанякъде, когато реши, че я е по - добре да не го прави.
Да, ами ако дойде и не съм тук? А и ме мързи да мърдам където и да било...
След малко стана 13:00.
Къде е?!
13:05.
Ами ако не дойде?! Ами ако е забравил или е зает?!
13:10.
Може би няма да дойде. Все пак сигурно има работа след втория концерт.
Скарлет скръсти ръце и поглена напред. Чакаше права тук от час. И още беше притеснена. Дори сега повече при мисълта, че Taehyung няма да се появи. Тя се огледа и седна пред пилоните на НДК. Вече я боляха краката от толкова стоене.
Минаха двайсет минути след уговорения час. Скарлет вече се беше отчаяла.
Тогава някой я бутна по рамото. Тя само се дръпна раздразнено.
Не е сега моментът някой да ме пита в коя посока да тръгне., помисли си тя и скръсти ръце.
Някой я бутна пак. И тя пак се дръпна още по - раздразнено. На третия път Скарлет се поизнерви.
- Soo-ah, не е смешно! - каза тя кисело на корейски и вдигна глава.
Но не Soo беше до нея...
Беше...
Kim Taehyung?!
Кпоп идолът стоеше пред нея усмихнат. Момичето скочи от изненада и зяпна.
Какво... какво?! Мислех, че няма да дойде! Мислех, че... мислех, че не помни даже как изглеждам! А той ме е познал сред хората тук?!
Аааааааааааааааааа...
Да, май мозъкът й започваше да дава накъсно. Но тя бързо се осъзна и спря да зяпа. Опита се а си придаде спокоен вид, но не беше много лесно.
- Здрасти, не исках да те стресна. - започна момчето на корейски.
- Ъъъ, здравей. - каза и Скарлет, опитвайки се да не заеква. - Не се стреснах, просто се изненадах.
- Радвам се, че не съм те уплашил.
Tae й се усмихна.
Момичето се стараеше да не го зяпа. Но да видиш идола си наживо, да говориш с него, той да ти се усмихва... беше невероятно!
Той беше облечен като излязъл от репетиция - с дънки, бяла рязана блуза(каквато той принципно носеше) и черна раница на гърба. Само дето в ръка държеше една кожена маска. Е, не трябваше да папараците по петите му да знаят всичко за него. Може и да я излязъл от репетиция., помисли си Скарлет.
Пулсът й започна рязко да се ускорява.
Сърцето ми ще изскочи от притеснение!, оплакваше се на себе си тя.
- Съжалявам, че закъснях. - каза извинително Tae. - Просто имахме много репетиции и...
- Няма проблем.
- Дълго ли ме чака?
- Не, не. Около десет минути. - излъга не особено убедително тя.
Момчето бръкна в джоба си и извади златния телефон на Скарлет. Подаде й го усмихнато и каза:
- Това е твое, нали?
- Да, благодаря.
Момичето протегна ръка да си го вземе и малко се изчерви, когато пръстите им леко се докоснаха. След това си прибра телефона в чантата и погледна нанякъде. Беше леко неловко.
Не знам защо, но ми е малко неудобно да говоря с него. Дали той ще иска да говори с мен? Разкарах го дотук само за да ми върне телефона, който най - нелепо изпуснах в... ами, в съблекалнята им...
Ох, за Бога!
Старият телефон на Soo-ah иззвъня в джоба й.
- Съжалявам, сега ще проверя кой е. - заяви Скарлет объркано.
Кой ли ми пише точно сега?! Точно сега?!
Ами, беше Soo-ah.
"Не стой като дърво! Кажи нещо!"
Как се е скрила толкова добре, че не я виждам?! От къде ме шпионира?
Момичето прибра стария телефон на приятелката си и се усмихна виновно на идола.
Taehyung се ухили и каза, като наруши мълчанието:
- Добре, очевидно ти знаеш кой съм аз. Нали?
Тя кимна объркано, докато сърцето й ускоряваше все повече ритъма си.
- Но аз не знам много за теб. Ще ми кажеш ли?
- Искаш... искаш да знаеш повече за мен?!
- Да. - той се огледа и сви рамене. - Но тук е много шумно. Имаш ли идея за някакво място, където да отидем. Да кажем... на кафе?
Боже мой, ще пия кафе с Kim Taehyung?! Това наистина е като извадено от някой мой фенфикшън!, помисли си радостно Скарлет и усмихнато кимна пак.
- Имам една - две идеи.

Здравейтееее!💯💯
Както винаги, постарах се за тази глава. Надявам се да ви хареса и ако е така, позволете ми да знам. Обичам ви! ❤️❤️💯
До скоро!❤️❤️💯
- Тея💚💛-
...mine only...