My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Всичко продължава

- И едно, две, три, четири! - извика Namjoon силно и пусна музиката.
Taehyung беше изцяло фокусиран върху новата песен, изцяло погълнат от ритъма й, който пулсираше и се разнасяше из цялото му тяло. Вниманието му беше насочено изцяло в една точка и той се стараеше да не се разсейва. Трябваше да мисли за comeback-а и само за него. Не му беше привично да се разсейва и да изпуска репетиции, камо ли да прахосва времето на групата, заради себе си. Трябваше да се стегне и да репетира, да репетира и да репетира, докато умре от изтощение. Трябваше да се реваншира на приятелите си за всичко, което се беше случило последния месец. Дължеше им извинение и повече от него.
Първи акорди от песента започнаха и Tae смътно чу как хореографът им вика началните стъпки.
Трябваше да се фокусира, да се движи и да не забравя кой е. Трябваше просто да държи главата си високо изправена и да мисли за танците.
Напред, назад, ръце, назад, отиди към Hobby, завърти се, сега към Suga...
- Kim Taehyung! - нечий глас го извади от унеса му.
Момчето се стресна и рязко спря да танцува. Едно по едно всички спряха да пеят, след това и музиката заглъхна, а разгневеният поглед на хореографът им сякаш прогаряше дупки в него.
-  Момче, мисли с главата си! Концетрирай се най-сетне! - извика мъжът. - Защо пак не внимаваш? Забелзяза ли изобщо, че се блъсна в Jin?!
- Аз... не. Съжалявам. - извини се Тае и се поклони почтително.
Не искаше да показва дисреспект към учителя си, нито да бъде най-големият кретен на земята и да не се извини за собствената си разсеяност... въпреки че наистина беше най-големият кретен на земята...
- Съжаляваш?! За кой път се случва?! Или се стегни, или те отсранявам от репетиции за две седмици! - учителят си пое дълбоко въздух и нареди властно:
- Вземете си пет минути почивка!
И бързо излезе от голямата зала за репетиции.
Taehyung въздъхна уморено и като отиде до огледалото, се подпря на него и седна на пода. Беше уморен, съсипан от репетиции и полети, беше му писнало пт интервюта и лъжи, беше се изтощил от ежедневието си. А сега единсвеното нещо, което го изваждаше от тези мисли преди, го мразеше...
- Съжалявам... давам всичко от себе си. - тихо каза той, усетил погледите на приятелите си върху себе си. - Наистина се опитвам...
- Тогава опитай отново. И отново. Докато се справиш! - извика Jungkook ядосано и се приближи до него. - Да не мислиш, че и ние не сме изморени?! Да не мислиш, че ние можем да бдим над теб постоянно?! Да не мислиш, че всичко е някаква глупава игра?! Да не мислиш, че просто ще те оставим да ни дърпаш надолу, докато жалееш по едно момиче?! Което дори не познаваш!
- Хей, хей, успокой се, Jungkook. - Yoongi се приближи към него и го стисна за рамото, но по-малкият избута ръката му и отново изгледа вбесено V.
- Престани да мислиш за нея! Ние сме твоето семейство! Ние ще сме винаги до теб!  Ние сме тези, които ще споделят всичко с теб?! Дължиш ни всичко, Taehyung, както ние ти дължим всичко. Ние сме тези, на които си длъжник! Как мислиш, ще се справим, ако сме без теб! Защо ни причиняваш това?! Защо ни захвърляш толкова лесно?! Заради една уличница?!
- Престани, Jungkook! - извикаха Namjoon и Jin едовременно.
- Каза достатъчно. Той разбра. - намеси се и Jimin, но Jungkook просто нямаше спирачки, щом се ядосаше:
- Не, искам сам да ми каже, че е разбрал. Искам да разбере, че не може да ни използва така! - и като го изгледа на кръв, както никога, Jungkook извика:
- Ако не я оставиш в миналото, ние ще станем минало! Ти ще станеш минало! Искаш ли това наистина?! Защото аз не! Не искам да паднем толкова ниско, защото ти не можеш да се накараш да продължиш от някаква афера, продължила точно една седмица! Разбираш ли ме?! Вкарай мозъка си отново в групата или изчезвай!
- Достатъчно, Jungkook! - извика Yoongi също толкова ядосан и като рязко го бутна напред, буквално го извлече от залата.
Всички го гледаха. Сърцето му се пръскаще на милиони стъкълца, докато приятелят му говореше тези неща. Беше му ужасно зле. Но беше истина. Трябваше да се стегне. Трябваше да мисли само и единствено за групата. Трябваше да им се реваншира. Беше им длъжник.
- Това копеле не знае кога да си затвори устата! - изръмжа Jimin и също излезе от залата.
Jin седна внимателно до Taehyung без даже да го поглежда. Всички мълчаха. Беше толкова неловко и унизително... Накрая всички излязоха навън, за да подишат малко въздух. Освен най-големият. Той стоеше и само гледаше замислено в нищото.
- Знаеш, че той не мислеше каквото каза, нали? - попита по едно време Jin.
- Напротив, мислеше го. И беше прав. - отвърна V и скръсти ръце, стараейки се да не звучи много наранен.
- Не е прав, Taehyung! Точно там е проблемът! Не е прав!
- Тогава каква е истината?! Не съм във форма. Трябва да се стегна. Скарлет Тей трябва да остане в миналото.
Jin въздъхна и потърка врата си.
- Виж, Тае... - започна той. - няма проблем човек да има приятели... Но в нашия случай това би навредило повече на тях, отколкото на нас... - момчето замълча за малко и най-накрая се погледна към Taehyung. - Чувал ли си се с нея?
- Звънна ми преди два дни. - гласът му беше глух и остър, сякаш някой режеше гърлото му с парче стъкло.
- И?
- Каза ми, че съм страхливец и да не се притеснявам, че някога ще я видя отново.
- А искаш ли да я видиш?
V замълча и премести поглед върху пода. Никога не беше обръщал внимание какъя хубав под беше той всъщност...
- Нека не говорим за това сега. - каза той решително и стана бързо.
Jin го последва и бързо свърза телефона си с колоните в тренировъчната им зала. Озбра някакъв произволен трак и го усили до край. Започна да звучи "Danger". Сякаш беше толкова отдавна, откакто бяха пели и танцували на нея... Taehyung се обърна към приятеля си, който сега заставаше в позиция усмихнат.
- Хайде, Тае, знам, че ти липсват тези времена... - каза той и протегна ръка напред.
V се усмихна леко и застана до най-големият член на групата. Понякога му беше от истинска помощ, винаги беше истинска подкрепа. И той го оценяваше.
- Едно, две... едно, две, три, четири! - извика по навик Jin и двамата започнаха да танцуват, погълнати напълно от ритъма и от опияняващия звук...

^************************************************************************************^

- Госпожица Скарлет Тей? - попита момичето на летището.
- Да. - отвърна тя.
- Летите за Москва?
- И оттам за Амстердам, да.
- Има ли някое специално момче, което да чака такава госпожица там?
Този така наивен въпрос накара Скарлет цялата да настръхне и замалко да изпусне раницата си.
- Не. Отивам в колежа, нямам време за това. - отсече тя и бързо остави куфара си на лентата до момичето.
- Всеки има, госпожице. - намигна й онова момиче и на Скарлет й дойде да повърне.
- Да бе... - завъртя тя очи и като пооправи раницата на рамото си, прибра бързо документите си.
Досадното момиче на чека, залепи лепенка на багажа й и го пусна надолу по ленатата, докато не се изгуби от поглед.
- Следващият, моля. И късмет, госпожице. - отново й намигна тя, а на Скарлет отното й с еприиска да повърне.
Тя бързо се премести настрани и тръгна към проверките на багажа. Как мразеше да й се месят в живота...
Мина бързо проверките минавайки само с със събуване на обувките и отваряне на раницата и като излезе в безмитната зона, бързо си купи някакви сандвичи. Внезапно беше огладняла, не знаеше защо, но щом видя водата във витрините и освирепя. След като изяде всичко и пренебрегна ужасното Софийско летище (Терминал 1 е пълен шит🔫🔫🔫) слезе до изход 9 и започна да чака да дойде време за полета й. Неусетно минаха час, час и половина, когато една стюардеса се появи и й поиска билета й. Без да чака много момичето показа билета си и слезе до автобусчето, което ги караше до самолета. Разбира се, трябваше да половин още половин час докато всички се решат до се качат, но тя убиваше времето пишейки поредния фенфик на телефона си... Не с Момчето, разбира се.
- Колко забавно... - каза си тя, когато автобусчето потегли и след има-няма една минута стигна до вече сложените стълби към самолета. - Летя след час...
И като се усмихна на себе си, затвори телефона си и слезе бързо от автобуса, слагайки слънчевите си очила. Край нея слизаха няколко руснаци, доста немци, един-двама италианци и точно трима холандци. Останалото българи... А един англичанин така я заглеждаше, очите му щяха да изтекат по нея... Очертаваше се един много забавен полет...

^************************************************************************************^

МИАНЕЙО!😱😱😱❤️❤️❤️💯💯💯
Съжалявам, че не съм качвала от векове, но вдъхновението ми просто някак изчезна. Скоро получих просветление и написах това за вас, така че се надявам да не ми се сърдите много😂😂😂☺️☺️☺️🌹🌹💯❤️❤️❤️❤️
Ще има нови глави когато успея да измисля нещо смислено...
Айде да не досаждам,
Анньонг!
🍚🍚🍙🍙❤️❤️❤️🦄🦄🦄🦄