My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Ако не беше толкова сладък, щях да го убия

Снощи Скарлет си легна късно. До четири посред нощ разглеждаше снимките на Taehyung. Беше много сладко.
От една страна, като най - обикновено момиче, мислеше, че е сладко идолът ти да се снима с телефона ти. Но от друга, като фенка, много сериозно се замисляше дали да не ги качи онлайн, за да могат всички да разберат, че е виждала и е говорила с V от BTS...
Но това няма да е правилно, Скарлет. Не мисли като побъркана ARMY!, скара се тя на себе си и си изби от главата тази нелепа мисъл.
Но Soo може да мисли само като фенка. Щеше да ме убие за информация днес. Разпитваше и разпитваше, и разпитваше... Часове наред ме държа на телефона. Когато й казах, че имам номера на Tae, тя щеше да откачи. Беше на път да дойде до нас с колата си в дванайсет през нощта... Понякого е малко луда., замисли се момичето.
Разтърси глава и погледна часа.
3:55.
Трябва да си лягам вече., каза си тя и като сложи телефона си да се зарежда, си легна уморена в леглото.
Много хубав ден., помисли си Скарлет точно преди да заспи...

***

- Taehyung, върви да купиш закуска! - измрънка J-Hope и се опита да се вдигне от дивана.
Днес нямаха репетиции. И всички си легнаха късно. Не правиха купон, но беше нещо малко необичайно - музика, сокче(не биваше да се напиват все пак), филми и предизвикателства до късно(надяваха се да не изглежда много детско, въпреки че предизвикателствата бяха като "облечи женска рокля", "звънни на някой и се прави на пиян", "имитирай Yoongi"...)
Мениджърът им беше казал, че тъй като това беше последния концерт от турнето им, можеха да останат около две - три седмици в София. Това беше добрата новина. Нямаше, разбира се, да мързелуват, но щяха да имат по - малко тренировки.
Което си е добре дошло., помисли си Тае снощи.
Сега той лежеше на пода, незнайно как озовал се там и завит незнайно от кого с чаршаф.
Щом чу гласове си вдигна главата.
Още щом си отвори очите, разбра, че беше около десет сутринта.
Огледа се сънено и видя как J-Hope се опитва да стане от дивана, а Jin пие кафе на плота в кухнята с изражение на махмурлия.
Даже алкохол не сме докосвали, от сокче ли се е напил?, помисли си саркастично V.
Това, че беше сънен, не му пречеше да бъде саркастичен (само аз ли съм така😂😂😂)
Момчето стана бавно и се протегна.
- Хайде, гладен съм! - измърмори във възглавницата Hobby.
- Защо аз? - прозя се Tae и го фрасна с една възглавница, за да спре да мрънка.
Не се получи.
- Нали ти вчера се разхожаше из града? Трябва да си намерил някоя закусвалня!
О, по дяволите!, бързо се осъзна Taehyung. Ако им кажа, че не знам за закусвалня, ще разберат, че не бях на разходка, както им казах. И после ще ми го напомнят и напомнят, докато не умра! Оххххх! Стига де! Сериозно ли?! Сега трябва да излизам! И още по - лошо - нямам идея къде ще отида...
- Май видях наблизо нещо подобно. - излъга той.
- Тогава върви!
- Ама току - що станах!
- Ама не ми пука - гладен съм!
- Ох, добре. Само да се преоблека.
Jin го гледаше подозрително дори със сънения си поглед. После само поклати глава и подвикна на Taehyung, който беше отишъл да си вземе дрехи от стаята:
- Вземи ми кроасан!
- Млъквай! - чу се приглушено гласът на момчето.

                                 ***

... И телефонът звънна.
Толкова е рано!
Кой иска да умре?!, помисли си ядосано Скарлет и измъкна ръката си от завивките, за да хване телефона си. После го придърпа при себе си и без да гледа кой е, вдигна:
- Кой иска да умре?
- Ами... не знам какво значи това, но е Taehyung.
- Taehyung? - каза тя сънено и объркано, когато се стресна и разко отвои очи.
По дяволите! Това е V?!
Скарлет веднага се изправи в леглото си и се покашля, за да не звучи толкова сънено.
- Здравей. - обърна тя на корейски.
- Не те събудих, нали?
- Не. Бях станала преди малко.
Боже, ужасна лъжкиня съм!
- Щом казваш. - чу се гласът на Tae. - Ами... ще ти прозвучи малко странно, но... трябва ми помощ, защото се изгубих.
- Изгубил си се? Някъде в центъра?
- Май да.
- Кажи на коя улица си и ще дойда да те намеря. - Скарлет се отви и пусна на високоговорител телефона си.
- Не мога да прочета табелите. На български са.
- Добре, прати ми снимка на една табела и веднага щом се облека, идвам.
Тя говореше и ровеше за дрехи в гардероба си едновременно. За малко настана тишина. След малко гласът на момчето пак се чу:
- Готово, направих го.
Скарлет си провери телефона и видя, че се беше забутал в едни пресечки зад НДК.
Добре, че този квартал го знам., помисли си облекчено тя.
- Taehyung, не мърдай откъдето си. Идвам след малко.
- Не бързай, Jin-Ji. Няма къде да отида.
И затвори...
Скарлет изтича в банята, изми си лицето и се върна пак в спалнята си. Намери си някакви дънки с висока талия, една лилава тениска, наметна си коженото яке и като си обу маратонките и си взе телефона, бързо излезе от тях.
Ако не беше толкова сладък, щях да го убия., каза си момичето и поклати глава леко развеселено, докато вървеше бързо към метрото...

Аньоооонг!
Новата глава ви се предоставя с любезното съдействие на главния ми редактор - Хани!
Обичам те❤️❤️❤️❤️
Съжалявам, че се забавих, просто имах много за учене и писането в час стана строго забранено от класната...
Както и да е, както винаги ако ви харесва, коментирайте или гласувайте, за да мога да разбера❤️❤️❤️❤️
Аньонг...
- Тея💛💚-
...mine only...