Когато Soo-ah беше готова и накъдрена за довечера, двете със Скарлет отидоха до колата си. Всъщност тя беше на Soo-ah, но те деляха почти всичко, така че стана обща.
Натъпкаха торбите с дрехи и обувки в багажника и Скарлет седна зад волана.
- Отиваме в нас, нали? - попита тя.
- Мхм. - измърмори корейката, докато зяпаше телефона си.
Момичето запали колата и тръгнаха към тях.
Когато стигнаха, Soo-ah отвори багажника и взе торбите. Скарлет отключи вратата на блока и се качи по стълбите до шестия етаж, за да отключи и тяхната врата.
Когато Soo се довлече до шестия етаж, пусна нещата пред вратата и влезе вътре. Скарлет завъртя очи и като внесе вътре багажа, постави ключа на вътрешната страна на вратата.
Корейката лежеше на дивана и разтриваше краката си.
- Това започна да боли. - изпъшка тя, когато приятелката й седна до нея.
- Казах ти да си обуеш маратонки. - заяви Скарлет и качи краката си на масичката.
- Няма да обуя маратонки. Изглеждам ниска.
- Ти си ниска.
- Просто млъкни преди да съм ти се нахвърлила.
Русокосата се засмя и стана.
- Ще пробвам роклята си за довечера.
- Искам да те видя поне веднъж без някакви мръсни маратонки и раздърпан суитшър. - каза Soo-ah.
- Правя го само за теб.
- Поласкана съм.***
- Hyung, ставаш досаден. - измърмори Suga, докато закопчаваше ризата си в гримьорната.
Оставаше час до концерта и BTS вече бяха в гримьорната, за да се облекат. Гримьорите се суетяха около тях с пудри и четки, като дооправяха грима им.
- Той е прав, Tae, вече става изнервящо. - намеси се и Rap Monster.
Taehyung вече трети час се оплакваше, че момичето от университета не го е познало. Ама наистина, той не млъкваше! Три часа. Само за това.
- Какво да направя, че тя очевидно е глупава? - възмути се момчето, като се погледна в огледалото.
- Ами, спираш да говориш за това. - отвърна Suga.
- Но това е абсурдно! Как може да не познеш момче, на което си фен и в което си се блъснал? Аз бих се разпознал.
- Не се величай, hyung. - почти заспал се обади Jimin.
- Не се величая.
- Просто зарежи тази тема вече. Ушите ми кървят.
В следващия момент в гримьорната влезе една жена със слушалка в ухото.
- На сцена сте след петдесет минути.
- Ясно. - казаха те заедно.
Гримьорите излязоха, приключили с работата си. Момчетата останаха сами в стаята и всеки от тях започна да прави нещо - Suga просто да си лежи, J-Hope, Jungkook и Rap Monster да си проверяват телефоните, Jimin да говори... Само Jin и Taehyung останаха встрани на големия диван.
- Виж, Tae, мисля, че ти има нещо. - започна Jin, като държеше дистанционното за телевизора. Не звучеше особено сериозен, по - скоро развеселен. - Какво ти става?
- Нищо не ми става.
- Защо говориш толкова за това момиче?
- Ами, странно е, че не ме позна. А и исках да й кажа, че фикшъните й са добри.
- Значи накърнено его?
- Не, точно...
- Ами какво?
V въздъхна и се почеса по тила.
- Може и да си прав.
- Разбира се, че съм.
Жената пак се появи.
- Остават четирсет минути.***
- Това започва да боли, стига Soo! - оплакваше се Скарлет, докато приятелката й я влачеше от колата.
Да, да те влачат по паркинга на тези петсантиметрови черни токчета и по тази тънка черна къса до коленете рокля не беше особено удобно.
Не, че на Soo-ah й беше по - лесно. Тя беше на осемсантиметрови бледорозови токчета и по-къса токля от на Скарлет в същия цвят.
Бяха паркирали колата си пред зала Арена Армеец. Едва си намериха място. Корейката не обръщаше внимание на оплакванията на приятелката си. Натисна копчето на ключовете и колата се заключи. Момичето буквално летеше напред към входовете, докато Скарлет се препъваше зад нея.
- Soo! Soo-ah! - тя се нацупи и подвикна на корейски:
- Чуваш ли ме?
- Чувам те, но ти не бързаш достатъчно. Ще закъснеем! - заяви другата също на корейски.
- Не, няма да закъснеем! Има още половин час!
- Именно!
Когато стигнаха входовете, видяха огромната тълпа, която беше във фоайето. Вече повечето бяха влезли и чакаха да ги пуснат в залата. Soo бързо извади билетите им и ги подде на охраната. Влязоха при тълпата, купиха си води, на които охраната взе капачките, и един шоколад. След малко вратите се отвориха и Скарлет стисна ръката на приятелката си.
- Истина ли е? - попита момичето.
- Да.
- Не си ме ударила по главата с крик и сега съм в кома?
- Не съм.
- Това е страхотно. - въздъхна тя и влязоха в огромната зала, която доста бързо се напълни с луди фенки.***
- След три, две, едно... Излизате!
Rap Monster, Jin и Suga излязоха отстрани на сцената, а Jimin, Taehyung, Jungkook и J-Hope излязоха от долната част с издигаща се платформа.
Сцената гръмна. Феновете започнаха да пищят и да викат, докато вдигаха във въздуха телефоните си със светещи екрани. Крещяха името им, на всеки един от тях. BTS застанаха гордо по средата и огледаха залата. Толкова много хора са дошли да ни гледат, помисли си Tae. Дали и тя е тук? Не бива да разочароваме феновете, все пак.
Rap Monster даде знак и музиката започна. Всички включиха микрофоните си и концертът започна.Хей, всички! Знам, че малко се забавих с тази глава и съжалявам, но сега пиша новите. Ще ги публикувам скоро❤️❤️. Надявам се да следите историята ми.
- Тея💚💛-
Mine only💯
YOU ARE READING
My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /
FanfictionСкарлет Тей пишеше фенфикшъни. И то не с кого да е. Само с любимите й певци и актьори. Любими й бяха тези с Kim Taehyung. Буквално беше влюбена в него, откакто стана фен на кпопа. Разбира се, тя не се надяваше, че той ще ги прочете. Ами ако вече беш...