My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

"Какво правиш, за Бога..."

- Можеш ли да чукаш, моля?! - измърмори момчето, когато Soo-ah нахълта в общежитието на Скарлет.
Беше обиколила навсякъде, където можеше да бъде най-добрата й приятелка, но никъде не я намираше. Беше й останало само да претърси стаята й в общежитието - това беше последната й надежда. Въпреки че дори и тя започваше да се изпарява.
Добре, нека бъдем честни, първата мисъл, която мина през главата на Kang Soo-ah, когато влезе в общежитие номер 238 и завари полуголо момче, лежащо в леглото й с очевиден махмурлук, беше, че те двамата са имали голям купон снощи, но тъй като наокол нямаше нито алкохол, нито разхвърляни чаршафи или изобщо бъркотия, така присъща за "купоните" на корейката, че единственото обяснение оставаше да бъде, че този красавец... така де, нещастник се беше промъкнал вътре, докато приятелката й я е нямало.
Не беше възможно да е сбъркала общежитието, тъй като беше питала охрната за нейната стая и точно тази беше на името на Скарлет. Нямаше грешка. Това момче беше грешката.
Разочарованието, че не е хванала най-добрата си приятелка навреме в стаята й, когато е било най-наложително, я заля от главата до петите и накара сърцето й да се свие в гърдите от нещо средно между страх и раздразнение. Гневът й ,така или иначе разпределен неравномерно много в дребничкото тяло на Soo-ah, пламна по-силен от всякога и като извади лютия спрей от чантата си, тя бързо се прибилижи до момчето в леглото, което беше измрънкало при рязкото отваряне на вратата. Без даже да се поколебае тя го замери с чантата си и като той стреснато се изправи от леглото, безмилостната й ръка насочи спрея срещу него и бързо го напръска. Виковете му бяха единственото нещо, което изпълваше тишината в иначе тихата и светла стая.
- Какво правиш, за Бога, пич! - изпрещя той от болка и стиснал силно лицето си с ръце избяга препъвайки се в банята, надявайки се студената вода да отмия лютивия спрей.
- Ха, помисли ме за мъж... - каза си корейката невярващо и бързо се приближи до огледалото, неспособна да повярва, че дори и със замъглено зрение красотата й не може да бъде разпозната и боготворена.
Тя бързо изтича до голямото огледало на стената и се огледа в него много внимателно, опитвайки се да забележи това, което я беше накарало да изглежда като мъж в очите на онзи натрапник. Всъщност нямаше нищо такова, но в яростта и суетата си Soo-ah откриваше малки грешки в иначе безупречния си тоалет, които може би я караха да изглежда леко... леко като момче. Косата й беше възрана на опашка на тила й, оставяйки косата да се разстели по гърба й като река от черни гарвани. Черното й кожено яке, заедно с бялата сатенена блуза отдолу я правеха да изглежда особено елегантна, а черния й панталон с висока талия, с два реда по едно копче от двете страни на джобовете и разкроен от коляното надолу модел допълваше визията й на модна икона. Дори това че беше дребна не можеше да я направи по-малко привлекателна, особено когато носеше онези лачени елгантни обувки на осем сантиметров ток.
Kang Soo-ah винаги е била невероятна красавица, а особено напоследък.
Но как тогава този плъх я беше сбъркал с момче?! Да не би да я наричаше грозна?!
- О, малко копеле... - промърмори си Soo-ah под носа и като бързо придърпа чантата си от леглото към себе си и извади червното си червило оттам, набързо пооправи грима си, сякаш се готвеше за атака. - Ще го пречукам...
И в този момент вратата на банята се отвори с трясък, който накара момичето бързо да прибере червилото си и да заеме една много злобна позиция с ръце, скръстени пред тялото.
- Кълна се, Скарлет, някой ден ще ме убиеш... - започна той с агонизирац глас, все още гледащ към пода и търкащ очите си с ръка.
- Скарлет ли... - объркано си прошепна Soo-ah и в главата й рязко нахлуха какви ли не налудничави теории, които обаче тя бързо разкара от главата си.
Скарлет не беше такава. Не правеше неща за една нощ. Не би могла да използва някого просто така за веднъж... Ами ако не е било само за една нощ? Ако ходят заедно? Ако са двойка?
Не, не, Скарлет не би тръгнала по срещи толкова скоро след като се премести., бързо отсече корейката и отново се върна обратно към първоначалната си идея. Тя няма шанс да го използва за една нощ. Ами ако той е този, който я използва?
Гневът, който беше лумнал в нея така изведнъж преди малко сякаш с кибритена клечка, сега се разпали двойно по-силно. Мястото на това момче не беше тук и тя щеше да разбере откъде се беше появил. Нямаше шанс той да е тук със знанието на Скарлет или ако беше, определено не беше с мисъл за нещо повече от приятелство. А той беше полугол в стаята й... Това не го защитаваше особено в мислите на Soo-ah и затова, без дори да се колебае, тя рязко го блъсна към стената и закова ръката си до главата му.
- Откъде познаваш Скарлет? - попита тя сравнително спокойно, но когато усети колко стреснато я гледаше той със зачервените си очи от спрея, бързо удари отново и извика:
- Отговаряй! Кой си ти?! Откъде познаваш Скарлет?!
- А-аз... - започна той, гласът му - дрезгав, а очите - полузатворени. - Аз съм приятел на Скарлет.
- И?
- Ние... учим заедно...
- Защо пелтечиш?! Не можеш ли да говориш нормално?!
- Не те виждам. А и нямам голямо желание.
Корейката изръмжа раздразнено и закова другата си ръка от другата страна на главата му така че вече поне да усеща къде е тя.
- Пред теб съм. Говори. - заяви тя настойчиво, започвайки да губи търпение. - Кой си ти?
- Защо изобщо да ти казвам, ти си луда! - отвърна той доста настървено.
- Луда ли?!
- Напръска ме с лют спрей, откачалке!
- А ти си полугол в стаята на най-добрата ми приятелка!
- Най-добра приятелка? Никога не те е споменавала.
- Ти дребен... - започна разярено Soo-ah и заплашително се приближи към него, така че лицата им бяха едва на няколко сантиметра разстояние. - Обличай се веднага, взимай си парцалите и изчезвай оттук.
- Или?
- Или ще ти отрежа топките, глупако!
Странно весела мелодия наруши цялото тягостно напрежение между тях и преди да се усети, че беше нейният телефон, той вече беше ловко измъкнат от джоба й от момчето пред нея. В главата на Soo-ah бързо нахлуха толкова много имена, които чакаше да й се обадят, че яростта й стана твърде голяма, когато той не й го върна.
- Върни го или отново ще извадя спрея! - извика тя и скочи още веднъж нагоре, опитвайки се да стигне телефона си, който все още звънеше, вдигнат високо във въздуха от онова проклето момче.
- О, някой ме заплашва... - гласът му звучеше едновременно тържестуваващо и измъчено, което наистина лазеше по нервите на корейката. - Я да видим кой звъни... Някоя си... Lee Ra-Eun? Що за име?!
Ако Ra-Eun звъни значи нещо се е случило. Обикновено не ми звъни..., каза си момичето и напълно изгубила търпение и със свито от притеснение сърце, тя изрита силно "съученикът" на Скарлет в чатала и бързо му взе телефона. Припряно вдигна и рязко го долепи до ухото си.
- Ало, ало, там ли си, Ra-Eun-ssi?! - почти извика тя, опитвайки се да игнорира досадното скимтене от болка зад гърба си.
- Не ми викай, Soo-ah!
- Извинявай, аз просто...
- Не се извинявай, не ми пука. Звъннах ти, за да ти кажа, че Скарлет ми се обади.
- Обадила се е?! Скарлет?! Какво й става?!
- Скарлет ли... - започна натрапникът отзад, но корейката бързо го изгледа на кръв и той замълча.
- Тя не е добре, Kang Soo-ah. Изобщо даже.
- Моля?!
- Каза ми, че всичко се повтаряло отначало. Отново започвала да чува гласът му, да сънува кошмари, да не яде, да повръща...
- Помня как започна всичко, Ra-Eun, не е нужно да ми даваш отчет! - раздразнението на момичето беше само привидно, защото вътре в гърдите й сърцето й препускаше с бясна скорост и я караше да се задъхва от усилие да го укроти.
- Намери я бързо. Казах й какво да прави, но тя има нужда точно от теб. Дори тя да не знае още защо...
- Какво се опитваш да кажеш?
- Забрави. Няма значение. Проследих телефона на Скарлет. Пращам ти адреса.
- Благодаря. - тихо каза Soo-ah, напълно погълната от мисли за това какво можеше да се случи, ако не беше разбрала изобщо за всичко това.
Връзката рязко прекъсна и момичето свали телефона от ухото си, чакайки с напрегнато нетърпение да получи адреса на приятелката си. Напълно беше забравила за този зад нея, докато той не попита силно:
- Какво става със Скарлет? Говореше за нея по телефона.
- Какво те засяга изобщо?!
- Засяга ме доста, като се има предвид, че аз я наглеждам от няколко седмици. Не ти.
- Била съм до нея през целия й живот! Какво са няколко седмици в сравнение с годнините, в които съм се грижила за нея?!
Той изръмжа раздразнено и като хвана една тениска от под чаршафите и набързо я нахлузи през главата си, се изправи в целия си ръст пред нея. Погледна набързо часовника на лявата си китка и за момент по лицето му се разля доволно изражение. Свали бавно ръката си и я сложи в джоба небрежно, така че поне да се опита да скрие задоволството, което по необясними за Soo-ah причини изпитваше.
- Изхвърли лютия спрей и ми се извини и ще те заведа при Скарлет. - заяви той доста уверен в себе си.
Колко е странен. Досега скимтеше като малко кученце, а сега се прави на мъж...
Единственото, което можеше да направи в този момент корейката беше просто да се изсмее и да го пренебрегне. Кой си мислеше, че беше той?! Lee Ra-Eun щеше да й изпрати къде беше Скарлет и изобщо нямаше да й се налага да прибягва до неговата помощ. Той само сви рамене и я изгледа доста самоуверено, с онзи поглед "просто почакай и ще видиш". Облегна се на стената и потърка отново зачервените си очи.
Чак сега Soo-ah се загледа в него и в лицето му, през което кристално ясно прозираше нагла полуусмивка. Наистина не беше грозен - с тъмна, силно къдрава коса и много ярко зелени очи, но наистина не беше нейн тип или пък на Скарлет. Това до някъде я караше да се чувства малко по-спокойна за всичките си подозрения срещу него...
- Не трябваше ли да получиш съобщение? - попита той и се опита да потисне злорадствената си усмивка.
Това само накара момичето да стане още по-нервно и да започне да снове из стаята раздразнено. Не знаеше какво става. Трябваше вече да е получила съобщението на Ra-Eun, досега трябваше вече да знае къде е най-близката й приятелка. Нещо ставаше, но тя не можеше да разбере какво.
Но той знае. Както се е нахилил... сигурно той е в дъното на това., каза си ядосано момичето и като прибра телефона си в джоба се обърна към него със скръстени ръце:
- Защо не получавам съобщенията си? Питам те преди да направя каквото се зарекох преди малко...
- Да ми отрежеш топките ли? - с насмешка попита той, а в очите му блестеше силно чувство за отмъщение за предишните си унижения.
- Имам нож в задния си джоб, копеле, не се занасяй с мен, а ми кажи какво направи на телефона ми!
- О, не съм аз. Не аз спирам сигнала на телефона ти. В цялата сграда има заглушители, които се активират точно в 19 часа вечерта - тогава се предполага да не вдигаме шум, за да учат тези, които се връщат от лекции.
- Заглушители ли?! Какво проклето общежитие е това?!
Той само сви рамене и по лицето му си пролича колко всъщност се наслаждаваше на надмощието си в тази ситуация. Soo-ah наистина не го понасяше, направо искаше да му издере очите - първо за това, че я бавеше да намери Скарлет, и второ - че я заплашваше... Беше толкова... секси... по някакъв наразбираем за момичето начин.
Тя въздъхна леко и като пусна ръцете си до тялото, измъкна спрея от чанатата си на леглото и го пусна на пода. Строши го силно с елегантните си лачени токчета и изрита парчетата нанякъде.
- Доволен? - попита тя язвително.
- Не съм си получил извинението. - отвърна той простичко и замълча.
- Някой ден ще ти прегриза гърлото само да му се удаде възможност. - просъска ниско корейката, но мисълта за приятелката й, която сега се бореше сама с всичко, което миналото криеше, я накара да смири гнева си поне за малко и да се поклони леко, както правеше, когато беше в Корея.
Нямаше да чуе извинение от нея, затова й може би лекият й поклон беше напълно подходящ за случая.
- Готово, да тръгваме. - заяви момичето и грабна чантата си от неоправеното легло.
- Това не е извинение! - възмути се той и извади ръцете си от джобовете на сините си дънки.
- Получи си извинението, копеле. Сега да тръгваме. Скарлет има нужда от мен.
Зеленоокият я гледаше неодобрително и раздразнено, но очите му светеха притеснено. За жалост Soo-ah нямаше достатъчно време за губене, за да изчака неговия мисловен процес, затова й просто завъртя очи и като се приближи рязко до момчето, го стисна за китката и го извлече след нея навън. Затичаха се по коридора и заедно започнаха да спринтират надолу по стълбите, започвайки да осъзнават, че всъщност бяха изгубили твърде много време в задоволяване на егото си. Колкото и да се колебаеше в началото, зеленоокият "съученик" на Скарлет започна да бяга бързо, вече усещащ предстоящата буря.
- Трябва да отидем с нещо до там! - изивка корейката и го погледна с периферното си зрение.
- Имам кола. Ще отидем с нея. - заяви той бързо и просто продължи да тича.
- Трябва ни пряк път! Трябва да стигнем възможно най-бързо.
- Ами тогава тичай по-бързо, умнице!
Боже, наистина е досаден! Как го понася Скарлет?!, помисли си Kang Soo-ah, но преди даже да успее да пусне поредните си язвителни забележки, вече бяха излезли през входа и се оглеждаха за колата му.
- Качвай се! - извика натрапникът от стаята на най-добрата й приятелка и бързо отключи една черна кола, паркирана особено малоумно на паркинга.
Двамата бързо се качиха вътре и като момчето веднага запали двигателя на колата, отпраши нанякъде. Преди да се усети корейката беше извадила телефона си от задния си джоб и набираше един по последните номера, с които беше говорила.
Нямаше сигнал.
Разбира се, че няма сигнал, глупачке. Използвай главата си., скара се тя на себе си и побърза да запише гласово съобщение.
- Ало, Kim Taehyung, слушай внимателно. Намерих Скарлет. Отивам да видя как е, но мисля, че няма да бъде никак добре. Когато слезеш от самолета, което мисля, че ще бъде след около половин час, звънни ми. Може да имам нужда от помощта ти. Моля те.
И прекъсна съощението.
- Kim Taehyung? Това защо ми звучи толкова познато... - започна момчето до нея зад волана, но Soo-ah бързо го отряза:
- Изобщо не те засяга кой е. Просто си гледай пътя и настъпи проклетия педал!

^************************************************************************************^

Аверииииии!!
Съжалявам, че се забавих с главата, но наистина исках да се уверя, че ще бъде добра, а не нещо просто ей така, за да има качено. Исках да ви дам най-доброто от себе си и се надявам да се справям добре.
Hope you understand, sweethearts💖✨😍!!
Love ya!💖💖💖💖✨✨✨✨🧞‍♀️🧞‍♀️🧞‍♀️🧞‍♀️