My life is strange, don't you think? / Kim Taehyung /

Как мечта = реалност стана истинско уравнение?

- Как мина? - попита Soo.
Kang Soo-ah - най - добрата приятелка на Скарлет. Тя беше полукорейка - майка българка и баща кореец. Soo беше красавица - имаше формата на очите на баща си и цвета им - светло кафеви. Косата й - права и гарваново черна, се стелеше по гърба й като грива. Имаше високи скули, леко чипо носле и изваяно лице, за което Скарлет леко завиждаше.
Двете бяха интересна комбинация - полуангличанка и полукорейка.
- Добре мина. - каза тя, като правеше кафе в тяхната кухня.
Soo стоеше на един стол пред бар плота у Скарлет. Гледаше любопитно и въртеше в ръцете си нещо.
- По - конкретно?
- Ами, питаха ме къде съм учила преди, какво искам да правя за напред - започна Скарлет и като наля кафето в две чаши, седна на стол срещу приятелката си. - Искаха да знаят защо е важно за мен да вляза в Колежа. Все общи приказки.
- И? - продължаваше да любопитства Soo.
- Казаха да мина след седмица или две, за да видя резултатите.
- Вълнуваш ли се? - наклони се през плота Soo.
- Не особено.
- Не?
- Изобщо.
- Не лъжи, де!
- Хубаво. Щом искаш да знаеш - ще се побъркам от притеснение.
Soo се засмя. Познаваше приятелката си твърде добре.
- Всичко ще бъде наред. Ще те приемат.
- Откъде си толкова сигурна? Ами ако не са ме харесали?
- Няма човек, който да не те хареса. - тя спря да говори и замислено набърчи чело. - Всъщност, като се замисля, има такива. Доста са.
- Хей!
Момичето се засмя и седна обратно на стола.
- Искаш ли да те развеселя?
- Давай.
- Имам изненада.
- И тя е?
- Да ти кажа ли наистина?
- Не ме дразни!
- Уредих ни билети за големия концер на BTS!
Да, наистина беше странно, че група, известна колкото тяхната, щеше да има концерт в България. Но имаше гласуване онлайн откъде да мине новото турне на BTS и една от държавите с най - много гласове беше точно България. ARMY се бяха побъркали от щастие. Когато пуснаха билетите, всичките бяха изкупени за пет минути. Скарлет не успя да си вземе, въпреки че откакто беше кпоп фен умираше да отиде на концерт на BTS. Реално, за това беше виновна Soo-ah - тя я зариби по кпопа.
- Не си играй с мен! - сърдито извика Скарлет и се нацупи. - Откъде ще имаш билети? Те свършиха отдавна.
- Бих ли се шегувала за такова нещо? - каза Soo обидено. - Казах ти, че ни уредих биелти. Взех ги от един приятел на баща ми.
Скарлет се обърна бавно към плота.
- Сериозно ли?
Корейката ги вдигна в ръката си и ги показа на момичето срещу нея.
- О, Боже мой! - извика момичето и скочи от стола. - Ти си успяла! Не вярвах, че ще стане наистина.
- Щом не ги искаш, ще ги дам на някой друг... - понечи да стане Soo, но Скарлет скочи до нея и стисна раменете й.
- Не, не! Не е така! Искам ги повече от живота си! Моля те, Soo! Дай ми единия.
- Нали го взех за теб, глупачке. - завъртя очи тя и й подаде единия билет.
Червен, с логото на BTS. На него имаше дата и час. 18.11. 21:00 часа.
- Боже мой! Отиваме на концерта!
- Но първо отиваме на пазар. - отсече Soo-ah. - Няма да отидеш с тези дрехи, нали?
- Извинявай! Какво ми в на дрехите?
- Ами, Скар, суитшърът не е особено подходяща дреха.
- Млъквай!
- Хайде де, да отидем поне на шопинг! Ще е забавно. Цяла година учиш, за да влезеш в колежа. Отпусни се.
Сларлет седна пак на стола си.
Май този път е права, помисли си тя и се усмихна.

***

- Ако нямаме фризьор, как ще се оправим за концерта? - попита Jin.
BTS стояха в залата за репетиции, изтощени от три часа танци. J-Hope и Taehyung седяха на пода, а Jin, Jimin и Jungkook стояха прави. Suga... спеше. Пред тях седеше Rap Monster, който им обясняваше ситуацията.
- По някаква причина нямаме фризьори. Имаме стилисти, но не и фризьори. - обясняваше той.
- Значи какво? Сами ли ще се справяме? - попита Jungkook.
- Кой избощо може да разчита, че ти ще се оправиш сам, малкия? - засмя се Jimin.
- Така ли, ниския? - заяде се той и Jimin почервеня.
- Хей! Аз съм с две години по - голям от теб! Да не искаш да го отнесеш?
- Предизвикваш ли ме, hyung? - приближи се Jungkook.
- А, а, стига вече. - спря ги Rap Monster точно преди да са се избили взаимно.
Jimin метна ядосан поглед на Jungkook и скръсти ръце.
- Защо не отидем на някой тукашен фризьор? - предложи J-Hope.
- Може и така да стане. - каза Jin, като седна на пода до Taehyung. - Ще е по - лесно от това да сме сами. - спря замалко и се прозя. - Някой да събуди Suga. Няма само той да спи, а ние да си седим и да взимаме решения.
Suga беше толкова изтощен, че заспа на меката постелка в ъгъла на залата, след като свършиха с репетицита.
Всички се спогледаха и викнаха в един глас.
- Не аз!
Само J-Hope не разбра навреме и остана последен.
- Хайде, Hobby! Твой ред е. - опита се да скрие усмивката си Jungkook.
Той въздъхна и стана. Докато J-Hope вършеше мръсната работа на всички, Jimin седна от другата страна на Tae. Той продължаваше да чете фиковете на момичето от университета. Но сега ги беше снимал на телефона си и четеше оттам.
- Пак ли, hyung? - попита развеселено Jimin, като се вгледа в телефона на Taehyung. - Не е ли малко странно?
- Не чак толкова. Сладко е да пишат за теб.
- Значи наистина обичаш да четеш за себе си?
- Не съм го казал. - измърмори V, без да си вдигне главата от екрана.
Jin се засмя.
- Ти пък защо се смееш? - попита го Jimin.
- Остави го на мира. Той си е самовлюбен. Такава му е природата. - и двамата се засмяха силно.
- Ох, непоправими сте! - завъртя очи Taehyung и се премести по - далеч от тях.
- Hyung, ставай вече! - викаше J-Hope от ъгъла на залата. - Не, не ме удряй, а си вдигни задника! Ау... Ау, стига де, схванах намека!...Трябва да станеш сега!
Jungkook погледна Jin.
- Трябва ли да му помогнем?
- Ще се оправи. - поклати глава той и стана. - Та кога отиваме при някой фризьор?
- След два дни. - каза Rap Monster, като провери телефона си.
- Добре.
За малко настана тишина.
- А, момчета, може ли малко помощ? - извика J-Hope.
Всички го погледнаха. Suga го беше затиснал под себе и спеше върху него.
- Пак ли? - изпъшка Rap Monster.

Хей! Надявам се да ви харесва историята❤️Аз продължавам да пиша и ще качвам нови глави скоро💙💚💛🇰🇷
- Тея👌 -